Връзката между чревната микрофлора и мозъчните функции
Чревната микрофлора, наричана „втори мозък“, влияе на настроението ни чрез механизми, които учените едва сега започват да разбират. И за разлика от гените, които унаследяваме, микрофлората може да се променя и дори да се създава.
Защо тази тема за толкова вълнуваща?
През последните години се наблюдава повишаване на осведомеността относно храненето: доближаваме се до осъзнаването, че храната пряко влияе на нашето здраве.
В червата ни живеят трилиони „добри“ бактерии, но говорим за тях много рядко. Именно тези бактерии, могат да бъдат средство, което влияе върху развитието на мозъка, формирането на поведението и реакциите на стрес, засягащи начина, по който тялото ни реагира на лекарства.
Причина и следствие
Още в началото на 19–ти век бе доказано, че емоционалното състояние на човек може да повлияе на функционирането на неговите черва. Учени разглеждат въздействието на стреса върху човешкото здраве и откриват връзки между реакцията на човек към стреса и начина, по който работи храносмилането. Новото е, че сега учените са започнали да разглеждат обратната зависимост, „отдолу нагоре“ – тоест открили са, че червата и по-точно чревната микрофлора, могат да повлияят на функционирането на мозъка.
Чревната микрофлора е свързана със стреса и свързаните с него заболявания. Промените в чревната микрофлора могат да повлияят на риска от развитие на заболяване, а управлението на микрофлората може да се превърне в нов метод за интервенция в ситуации, които вече са достигнали клиничния стадий (в областта на афективните и тревожни разстройства).
Вътрешната картина
Симбиотичната микрофлора населява червата и други части на тялото. Симбионтните бактерии играят важна роля в поддържането на здравето на червата по време на стрес. По-специално, присъствието на симбионти е от съществено значение и за функционирането на нашата имунна система, обработката на хранителни вещества и други аспекти на здравата физиология. В допълнение, формирането на индивидуалната микрофлора е постоянно повлияно от фактори като пол, генетика, възраст, начин на хранене. При здрави хора бактериологичното разнообразие на микрофлората е много по-голямо и може да се види, че съставът почти не се променя.
Но в стресови ситуации или в отговор на физиологични или диетични промени, микрофлората може да се промени, създавайки дисбаланс във взаимодействието между нея и нейния носител. И такива промени могат да повлияят на състоянието на човешкото здраве.
Хипоталамусът е автономният контролен център на нервната система и има убедителни доказателства, че психологически, физиологични и патологични проблеми могат да активират хипоталамуса и да предизвикат „реакция на стрес“. Удивително е, че комуникационният канал между чревната микрофлора и мозъка също води до активиране на тази много важна област в мозъка.
Когато разглеждаме връзката между възпалението на червата и поведението на тревожност, можем да забележим, че ниска тревожност се открива там, където възпалението е слабо, докато по-силното възпаление води до повишена тревожност.
Направените проучвания предоставят доказателства, че микрофлората действа като модулатор при безпокойство в поведението на имунния отговор: което предполага че приема на пробиотици намалява това безпокойство и тяхното приложението може да бъде обещаващо при лечението на възпалителни процеси или свързаните с тях симптоми на „тревожност“.
Стресов фактор
Проучванията показват, че трябва да се признае връзката между дисбаланса на микрофлората (дисбактериоза), поведенческите промени свързани със стреса, и реакцията на стрес. Това също предполага, че употребата на пробиотици може да бъде ефективна при лечение на симптоми, свързани със стреса.
Има изследване, при което на здрави хора са давани пробиотици в продължение на 30 дни. Субектите на изследването били помолени да отговорят на поредица от въпроси, за да се определят ефектите от приема: бе обърнато внимание на толерантността към стреса, тревожността, симптомите на депресия и потенциала за справяне със стреса. Резултатите показват, че тези, които приемат пробиотици, показват по-малко излагане на стрес от контролната група.
В друго проучване изследователите са успели да покажат, че здрави хора с повишени нива на тревожност в началото на експеримента са показали подобрение след прием на пробиотици в продължение на три седмици за намаляване на симптомите, свързани с тревожност. Тези проучвания показват и потвърждават важната роля на микрофлората при формирането на тревожни и депресивни състояния. Те също така демонстрират потенциала на пробиотичното лечение.
Перспективи
Пробиотици: Направените изследвания показват, че пробиотиците или с други думи „добрите бактерии“ имат положителен ефект върху настроението. И въпреки че това са много обещаващи открития, не трябва да бързаме и да мислим, че вече сме намерили решение за клинични ситуации (разстройства на поведението и настроението.) Разбира се, микрофлората е важен модулатор на здравето и трябва да се разглежда като част от сложната, многостранна комуникационна система, която е необходима за установяване на здравословен баланс за развитието и здравословното функциониране на мозъка. Изследвания в тази област се осъществяват по целия свят – учените се опитват да разберат колкото е възможно повече.
Статията е предназначена само за информационни и образователни цели и не замества професионални медицински съвети, диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с Вашия лекар за всякакви въпроси, свързани с Вашето здравословно състояние.
Източник: www.econet.ru
