Защо всеки трети човек изпитва Тревожност и как да се справим с това състояние?
Представете си за момент, че сте жираф. Обитавате обширните зелени полета на африканската савана. Вратът ви е с дължина 2 метра. От време на време забелязвате група хора да се возят на сафари джип и да ви снимат.
Но дългият ви врат не е единственото нещо, което ви различава от хората. Може би най-голямата разлика между вас, другите жирафи и хората, които ви снимат, е, че почти всяко ваше решение има моментална полза за вашия живот.
Когато сте гладни, хапвате листа от някое вкусно дърво.
Когато излезе буря, подслонявате се под дърво.
Когато забележите лъв, който ви дебне, вие бягате.
Всеки един ден повечето от изборите ви като жираф – какво да ядете, къде да спите или кога да избягате от хищник – оказват незабавно въздействие върху живота ви. Постоянно сте фокусирани върху настоящето или съвсем близкото бъдеще. Вие живеете в това, което учените наричат среда с незабавна възвръщаемост, защото вашите действия незабавно дават ясни и незабавни резултати.
Среда със забавена възвръщаемост
Сега, нека обърнем сценария и си представим, че сте един от хората, които са на сафари почивка в Африка. За разлика от жирафа, хората живеят в това, което изследователите наричат среда със забавена възвръщаемост.
Повечето от изборите, които правим днес, няма да ни бъдат от полза веднага, няма да имат резултат днес или утре.
Ако днес си свършите добре работата, ще получите заплата след няколко седмици. Ако спестите пари сега, ще имате достатъчно за пенсионирането си след 10, 20 или 30 години. Много аспекти на съвременното общество са предназначени да дадат резултат в някакъв момент в бъдещето.
Това важи и за нашите проблеми. Докато жирафът се притеснява от непосредствени проблеми като избягване на лъвове и търсене на подслон при буря, много от проблемите, за които хората се притесняват, са проблеми на бъдещето.
Например, докато се возите с джипа си в саваната, може да си помислите: „Това сафари беше много забавно. Сигурно е много готино да работиш като пазач на парка и да виждаш жирафи всеки ден. И като стана въпрос за работа, време ли е за промяна в кариерата ми? Наистина ли работя това, което искам? Да си сменя ли работата?“
За съжаление, животът в среда със забавена възвръщаемост води до хроничен стрес и безпокойство при хората. Защо? Тъй като мозъкът ни не е проектиран да решава проблемите на средата със забавена възвръщаемост.
Еволюция на човешкия мозък
Еволюцията на човешкия мозък не е преминала в среда със забавена възвръщаемост.
Най-ранните открития на съвременния човек, известен като Homo sapiens, са на около двеста хиляди години. Това са първите хора, които имат мозък, сравнително подобен на нашия. И по-специално, неокортексът – най-новата част на мозъка, е имал приблизително същия размер преди двеста хиляди години, както днес. Разхождате се със същия хардуер като вашите предци от палеолита.
В сравнение с възрастта на мозъка, съвременното общество е невероятно ново. Едва наскоро – през последните 500 години – нашето общество започва да живее в среда с предимно забавена възвръщаемост. Темпът на промяна се е увеличил експоненциално в сравнение с праисторическите времена. През последните 100 години наблюдаваме възхода на автомобила, самолета, телевизията, персоналния компютър, интернет и т.н.. Почти всичко, което съставлява нашето съвременно ежедневие, е създадено за много малък период от време.
За 100 години могат да се случат много неща. От гледна точка на еволюцията обаче 100 години са нищо. Съвременният човешки мозък е прекарал стотици хиляди години, развивайки се за един тип среда (с незабавна възвръщаемост) и за един миг цялата среда се променя (със забавена възвръщаемост). Мозъкът ни е проектиран да оценява незабавните възвръщаемости.
Еволюцията на Тревожността
Несъответствието между нашия възрастен мозък и новата ни среда оказва значително влияние върху количеството хроничен стрес и безпокойство, което изпитваме в днешно време.
Преди хиляди години, когато хората са живеели в среда с незабавна възвръщаемост, стресът и безпокойството са били полезни емоции, защото са ни помагали да предприемем действия при непосредствени проблеми.
Например:
Появява се лъв на хоризонта: изпитваме стрес -> успяваме да избягаме от лъва -> стресът ни е облекчен.
В далечината се задава буря -> притеснено започваме да търсим подслон -> намираме подслон -> безпокойството ни е облекчено.
Днес не сте пили вода -> чувствате се стресирани и дехидратирани -> намирате вода -> стресът ви е облекчен.
По този начин мозъкът ни еволюира, за да използва тревогата, безпокойството и стреса, за да оцелее. Тревожността е била емоция, която е помагала на хората да се защитят в среда с незабавна възвръщаемост. Той е построен за решаване на краткосрочни, остри проблеми. Нямало е такова нещо като хроничен стрес, защото в действителност е нямало хронични проблеми в средата с незабавна възвръщаемост.
Дивите животни рядко изпитват хроничен стрес. Според професор Марк Лири от университета Дюк: „Еленът може да се стресне от силен шум и да избяга от гората, но веднага щом заплахата изчезне, елените веднага се успокояват и започват да пасат. Но положението не изглежда да е същото при много от хората.“ Когато живеете в среда с незабавна възвръщаемост, трябва да се притеснявате само за изключително стресови ситуации. След като заплахата изчезне, тревожността отшумява и всичко си продължава по старо му.
Днес се сблъскваме с различни проблеми. Ще имам ли достатъчно пари, за да платя сметките следващия месец? Ще получа ли повишението на работното си място или ще остана на сегашната си позиция? Ще успея ли да съживя разпадащия си брак? Проблемите в среда със забавена възвръщаемост рядко могат да бъдат решени в настоящия момент.
Какво да направим по въпроса
Един от най-големите източници на безпокойство в среда със забавена възвръщаемост е постоянната несигурност. Няма гаранция, че усърдната работа в училище ще ви осигури работа. Няма обещание, че инвестициите ще се увеличат в бъдеще. Не е сигурно, че като отидете на среща ще срещнете сродната си душа. Животът в среда със забавена възвръщаемост означава, че сте заобиколени от несигурност.
И така, какво можете да направите? Как можете да процъфтявате в среда със забавена възвръщаемост, която създава толкова много стрес и безпокойство?
Измерване
Първото нещо, което можете да направите, е да измерите нещо. Не можете да знаете със сигурност колко пари ще имате при пенсиониране, но можете да намалите несигурността до известна степен, като изчислите колко лева пенсионни осигуровки плащате на месец. Не можете да сте сигурни, че ще намерите желаната работа веднага след дипломирането си, но можете да постъпите там на стаж, така шансът да продължите да работите там след стажа ви е много по-голям. Не можете да предскажете кога ще намерите любовта на живота си, но можете да обърнете внимание колко често се запознавате с нови хора.
Актът на измерване дава някаква яснота. Когато измериш нещо, веднага ставаш по-сигурен в ситуацията. Измерването няма да разреши проблемите ви магическа пръчка, но ситуацията ще се изясни, ще ви извади от черната дупка на притесненията и несигурността и ще ви помогне да разберете какво всъщност се случва.
Освен това едно от най-важните разграничения между средата с незабавна възвръщаемост и среда със забавена възвръщаемост е бързата обратна връзка. Животните постоянно получават обратна връзка за нещата, които им причиняват стрес. В резултат на това те всъщност знаят дали трябва да се чувстват стресирани или не. Без измерване нямате обратна връзка.
Ако търсите добри стратегии за измерване, предлагам да използвате нещо просто като The Paper Clip Strategy за проследяване на повтарящи се ежедневни действия и The Seinfeld Strategy за проследяване на дългосрочно поведение.
Изместване на тревогата
Второто нещо, което можете да направите, е да „прехвърлите притеснението си“ от дългосрочен проблем към ежедневно действие, което ще реши въпросния дългосрочен проблем.
Вместо да се притеснявате дали ще живеете по-дълго, съсредоточете се върху това да вървите достатъчно всеки ден.
Вместо да се притеснявате дали детето ви ще влезе в желаната гимназия или университет, фокусирайте се върху това колко време на ден прекарва в учене.
Вместо да се притеснявате дали ще отслабнете достатъчно за сватбата, фокусирайте се върху приготвянето на здравословни рецепти още днес.
Ключовото прозрение, което кара тази стратегия да работи, е да се уверите, че ежедневието ви едновременно ви възнаграждава (незабавна възвръщаемост) и решава бъдещите ви проблеми (забавена възвръщаемост).
Ето три примера от моя живот:
Писане. Когато публикувам статия, качеството на живота ми е значително по-високо. Освен това знам, че ако пиша редовно, тогава бизнесът ми ще се разраства, ще публикувам книги и ще печеля достатъчно пари, за да поддържам нивото на живота, който искам да живея. Като фокусирам вниманието си върху писането всеки ден, увеличавам благосъстоянието си (незабавна възвръщаемост), като в същото време работя за печелене на бъдещи доходи (забавена възвръщаемост).
Тренировки. Преживях огромна промяна в качеството си на живот, когато се научих да харесвам тренировките. Ходенето на фитнес носи радост в живота ми (незабавна възвръщаемост) и също така води до по-добро дългосрочно здраве (забавена възвръщаемост).
Четене. Миналата година започнах да чета по 20 страници на ден. Сега усещам, че съм постигнал много, защото чета ежедневно (незабавна възвръщаемост) и четенето ми помага да се превърна в интересен човек (забавена възвръщаемост).
Мозъкът ни не е еволюирал в среда със забавена възвръщаемост, но именно в такава среда се намираме днес. Надявам се, че чрез измерване на нещата, които са важни за вас и прехвърляне на тревогата ви към ежедневни практики, които се отплащат в дългосрочен план, можете да намалите част от несигурността и хроничния стрес, присъщи на съвременното общество.
Автор: Джеймс Клиър, автор на книгата „Атомни Навици“
Източник: www.jamesclear.com
