9 Неща, които научих за щастието и силната връзка от нашата прекрасна сватба до сега!

Преди 3 години написах статия точно една година след сватбата ни със съпруга ми. За мен беше много полезно да синтезирам и напиша това, което съм научила и в което вярвам, беше полезно и на много други, за което само мога да се радвам!

Тази година отново реших да напиша статия – четири години след сватбата ни. И всъщност цели 11 години от както сме заедно. Имам вярването, че човек непрекъснато се променя, с това се променят вижданията му, вярванията му, нуждите му, светът му. Хубавото на промяната с годините е, че натрупваме все повече опит и успяваме да видим света около нас от различна гледна точка, да обобщим, да извадим най-ценното, да се поучим от грешките си, да бъдем все повече себе си.

Желанието ми е да споделя с теб какво научих до момента за връзката и отношенията в двойките и по-скоро в нашата двойка. Кое според мен е ценното и кое прави една връзка успешна и силна.

Всъщност отговорът на това е изключително лесен на повърхността и изключително интересен, предизвикателен и малко по-сложен под нея.

Отговорът се крие в една единствена дума: Любов!

Да даваме на човека до себе си пълна и безусловна любов. Звучи не толкова сложно нали? Но любовта не е просто дума, любовта не е да кажеш на някого „Обичам те“, това е лесно, макар и понякога да изглежда трудно. Някак сме започнали да използваме думите „обичам те“ като щит и лесен начин да излъжем себе си и човека до нас, че ние му даваме любов и щом го обичаме нищо, което правим, няма значение. Все пак ние го обичаме, независимо дали го нараняваме, викаме, караме, прегръщаме, докосваме с любов, лъжем, боготворим, разстройваме, ценим, измъчваме, уважаваме и така нататък, и така нататък. Едно огромно преплитане от болка и привързаност, което ние приемаме за любов, замаскирайки под думите „Обичам те“. Сякаш изречени те оправят всичко.

Но този израз не е любов, това, че го казваме на някого не означава, че ние му даваме любов в истинския смисъл на думата. Просто използваме това за да оправдаем всичко което правим ние и всичко което прави човека до нас. По този начин успяваме прекрасно да се залъгваме, че айсберга има само горна част и под водата не съществува нищо. Но това обикновено води до страдание и започва да ни измъчва, да ни товари и връзката ни от щастлива, буйна и красива в началото, се превръща в една добре облечена и представителна развалина. Развалина, която ни разяжда от вътре и ни прави нещастни.

За мен под думата Любов се крие много повече от думите „Обичам те“, и точно от какво е съставена тази дума за мен, ще споделя днес с теб. Любовта има една стабилна основа и движещи сили, които я правят истинска, пълна и разбира се – безусловна. Любовта не е просто дума, тя всъщност е действие.

Според мен истинската Любов е безусловна, мисля, че друга не съществува. Безусловна означава без Условия. Да, тук ще кажеш – това означава, че другият може да си прави каквото пожелае и аз винаги трябва да го обичам независимо какво върши и да му прощавам за всичко!

Ами всъщност изобщо не е така, защото, за да обичаш някого, първо трябва да обичаш себе си. Да обичаш себе си БЕЗУСЛОВНО. Да правиш всичко в живота си от Любов към себе си, да се приемаш такъв какъвто си, да се цениш, да се уважаваш, да разбереш, че ти си центърът на собствената си Вселена. И че ако не уважаваш себе си, желанията си, нещата, които те правят щастлив, ти никога няма да можеш да дадеш на другите любов. Колкото и да се жертваш за тях, за да ги обичаш, колкото и да им даваш, за да се чувстват те обичани, в един момент няма да можеш да даваш повече, защото твоето резервоарче ще е напълно празно.

За това на първо място – обичай себе си и прави всичко от любов към себе си. Можеш да правиш всичко, което те кара да се чувстваш добре и щастлив, стига то да не наранява и разрушава живота на другите целенасочено.

Да видим какво се крие под безусловната Любов, за да бъде една връзка здрава и щастлива! 😉

Приемай човека до теб такъв какъвто е.

На първо място, смятам, че е абсолютно задължително да приемаме човека до нас такъв какъвто е. С всичките му положителни и отрицателни страни. Всъщност положителното и отрицателното в един човек, е нашата представа за това и нашите очаквания към него. Реално няма лошо и добро в човека, има качества, които в различни ситуации могат да бъдат от полза на човека по определен начин.

Когато се влюбваме в един човек, когато го избираме за наш другар, ние сме привлечени от определени черти в него. И постепенно, опознавайки го, разбираме, че не всичко ни харесва и започваме да се опитваме да го променяме, така че да ни хареса и да изпълни напълно очакванията ни какъв трябва да бъде човека до нас. И когато той не се променя, ние започваме да се ядосваме, да натякваме и изтъкваме грешките, лошите черти, неправилните постъпки и влизаме с една много отрицателна спирала, която ни изтощава.

А защо се получава това? В единия случай, когато виждаме в човека срещу нас нещо, което не ни харесва, ние виждаме черта в себе си, която не ни харесва. Например човека до нас винаги си оставя чиниите без да ги измие. Това беше случаят при мен, докато не установих, че аз също си оставям чиниите и просто тази черта в мен ме дразни и аз се опитвам да я променя, променяйки човека срещу мен. Но той реално няма нищо общо с това. Аз съм тази, която трябва да поработи върху себе си. В другия случай виждаме в човека до нас черта, която е напълно противоположна на нас и се опитваме да я променим, за да стане като нас. Например ако ти си много бърз, а човека до теб бавен, ти се опитваш да промениш това в него и непрекъснато му го натякваш.

Реално и в двата случая ние се опитваме да направим човека до нас като нас. И след много каране, сърдене и изтощение, понякога успяваме или просто партньора ни започва да се държи пред нас както ние искаме, въпреки, че той не е такъв.

А най-лошото е, че когато постигнем това, изобщо не сме доволни, защото пред себе си виждаме нас самите с всичките ни черти, които ни дразнят. Виждаме всичко в себе си, което не ни харесва и започваме още повече да се ядосваме, казвайки, че човека се е променил и вече не е това, което е бил.  Смешното е, че се сблъскваме със себе си, виждаме се в огледалото и изобщо не се харесваме и дори ни е страх да си го признаем. А ние просто през цялото време е трябвало да поработим над себе си и да оставим човека до нас да бъде себе си без да го товарим с всичките си объркани очаквания. Все пак, когато сме го харесали, сме го харесали като него самия. И ако искаме да продължим да го харесваме, е много важно да го оставим да бъде себе си, дори да го насърчаваме още повече да бъде себе си. Ако пък не ни харесва, това явно не е нашият човек.

Ключът е в комуникацията.

Част от любовта се съдържа и в умението ни да разговаряме адекватно с човека до нас. Нека престанем да се оправдаваме с това, че сме с избухлив характер, че сме уморени, че не може да говорим спокойно. Ясно е, че най-лесното е да се развикаме и да се разсърдим. Да, това е работило, когато сме били деца, но вече сме малко по-големи. И въпреки, че е важно да държим дете в нас винаги будно, нищо не пречи да махнем част от детските черти, които ни пречат.

Много интересно как успяваме да убием всичко детско в нас като това да сме любопитни, да виждаме света с розови очила, да се интересуваме, да играем, да се забавляваме, да се усмихваме и да се смеем на висок глас, а успяваме да задържим лесно лошите навици – да викаме, да се тръшкаме, да се сърдим, да се цупим, да удряме, непрекъснато да искаме и така нататък. Забавно е, нали?

Крайно време е да се научим да разговаряме с хората спокойно, особено с човека до нас. На мен ми отнеха две години, за да се науча да говоря за чувствата си, за това от какво имам нужда, какво според мен е добре да се промени или над какво трябва да поработим. Но това време абсолютно си заслужаваше! В нашето семейство няма да чуете да си повишаваме тон или да се караме, просто всяко нещо се изговаря спокойно и всеки изслушва другия. Така много бързо всичко се подрежда, а и рядко се налага да се обсъжда нещо сериозно, защото не се натрупва напрежение с дни, месеци, а понякога и години.

Когато държим в себе си нещата, които ни тормозят, които искаме да се променят или които искаме да споделим, ние се озоваваме в един огромен, тежък и неприятен балон, който носим със себе си и той става все по-голям и все по-труден за носене. И разбира се в един момент избухваме и изливаме лавината от думи, чувства и емоции,  сърдим се, обиждаме се и накрая нищо не се е променило, просто сме успели да намалим тежестта, която носим моментно. Веднага след това, започваме пак да си я трупаме. Така няма развитие на връзка и вместо да ни е приятно и интересно да бъдем с човека до нас, ние започваме да го мразим, той започва да ни пречи и го натоварваме с отговорността да е виновен за всичко.

Отново вместо да поработим над себе си, да излезем малко от зоната си на комфорт, ние предпочитаме да прехвърлим отговорността и тежестта на човека до нас. Предпочитаме да си стоим в познатото блато – при болката, вместо да се напънем малко и да направим една крачица извън зоната си на комфорт. А там всъщност ни очакват много хубави неща и често всичко, за което сме мечтали 😉

Дай свобода!

Има една приказка, че когато обичаш някого или нещо, трябва да го пуснеш на свобода и ако и той те обича, ще се върне. Клише, но напълно вярно.

Човек обича свободата, обича да бъде себе си и да прави неща, които му се правят.

Един от ключовите елементи на нашата връзка е свободата, която си даваме. Всеки има свое лично пространство и прави нещата, които харесва. Не ходим навсякъде заедно и не караме другия да прави неща, които ние харесваме, а той не. Безсмислено е според мен, когато аз отивам да си купувам дрехи, да карам мъжа ми да идва с мен и да стои и да тъпее три часа. По-скоро предпочитам да изляза с приятелки или сама, да не бързам и да си прекарам добре, а той да направи нещо, което обича.

Не се чуваме по сто пъти на ден, за да питаме кой какво прави или да си говорим празни приказки. А като се видим си споделяме какво ни се е случило, с кого сме се видели, какво интересно сме научили.

Понякога ходим отделно на екскурзии и почивки. Това се отразява прекрасно на връзките.

Когато двама човека са залепени, те в един момент започват сами да се задушават. Много хора казват, че са открили половинката си. Истината е, че половинки няма. Има два цялостни и напълно завършени човека, които могат да съществуват и да живеят пълноценно абсолютно самостоятелно. И събирайки се, тези двама човека създават нещо прекрасно и по-голямо, като всеки допринася с най-доброто от себе си. Това да имаме половинка, означава, че не се чувстваме цялостни и завършени, това означава, че винаги ще имаме нужда от някой до нас, за да се чувстваме щастливи. Така пренасяме отговорността за личното си щастие върху някой друг и не поемаме отговорност за себе си и действията си.

Ключа към свободата е доверието. За да дадем свобода е необходимо да вярваме на човека до себе си. Но това пак не зависи от него, а от нас самите. Когато човека до теб сподели за нещо, което е направил или за някакви свои идеи и ти реагираш остро всеки път щом чуеш за това, той ще започне да крие от теб. И така ще крие все повече и повече неща, за да си осигури твоето одобрение и спокойствие, а ти ще се ядосваш, защото той крие от теб. И така стигаме до следващата точка 😉

Разбирай и подкрепяй

В една връзка е много важно да се постараем, да отделяме време и усилие, за да разберем човека до нас. Да не налагаме непрекъснато своето и да задушаваме човека, а да разберем какви са неговите нужди, какво го прави щастлив, от какво той самият има нужда, а не от какво ние смятаме, че той има нужда. Важно е да го чуем и да го подкрепим. Да го изслушваме без да се намесваме и да налагаме своето мнение, а ако той поиска да чуе какво мислим, да му кажем и то отново като споменем, че това е наша гледна точка и не е задължително да я приема.

Понякога, тъй като гледаме от страни, ние ще виждаме неща, които той прави грешно или редовно повтаря и се проваля, ще знаем какво точно трябва да промени, как да го промени, но е много важно да не се намесваме. Единствено може да се включим ако той поиска помощта ни. Изключително важно е да оставим човек сам да взима уроците, които му предлага живота. Ние не може да научим неговите уроци или да му спестим това, той да ги научи като ги предпазим. Вселената не работи така. Всеки сам взима уроците си, понякога ще се удари веднъж и ще се научи, понякога два пъти, а друг път направо ще си разбие главата, но ще ги вземе сам, ще ги научи и ще извлече максимална полза за себе си и развитието си.

Едно дете няма как да се научи да се пази, ако преди това не е получило една камара рани.

Подкрепата също е ключов фактор. Когато един човек се чувства подкрепен, той е много по-уверен, действа със замах и постига много повече неща. Ако искаш човека до теб да е щастлив, ако искаш да е уверен, силен и успешен, ако искаш всичко това и за себе си, просто го подкрепяй, показвай му, че вярваш в него и каквото и да се случва ти ще си там, ще го разбереш и ще го подкрепиш.

Никога не натяквай, не казвай „Казах ти“, не потъпквай човека до себе си, не мачкай самочувствието му. Ти не искаш да имаш такъв човек до себе си 😉

Показвай любовта си.

Любовта се показва с действия и то малки действия. Изгради си ритуали, с които да караш човека до теб да се чувства желан и обичан – прегръщай го, целувай го, докосвай го, просто ей така. Не пропускай ден, в който да не си показал чувствата си чрез действия. Да, в началото връзките са много страстни и огънят е много силен, но не е задължително след това огънят да е слаб или изгаснал. Ти можеш да го поддържаш, всеки ден с малки действия и засвидетелства на твоите чувства.

Отдели си малко време и помисли какво харесва човека до теб. Някой хора обичат малките подаръци и изненади, други обичат да им кажеш хубави думи, трети обичат да ги докосваш, четвърти обичат да прекарваш време с тях. Виж кое прави човека до теб щастлив и го прави по-често. Сподели му какво теб те прави щастлив, за да знае и той как да засвидетелства любовта си. Все пак ние не може да четем мисли и никой не е длъжен да знае нашите мечти и желание, без да сме ги споделили.

Кажи добро или замълчи.

Винаги говори за човека до себе си добро пред другите и пред себе си. Изтъквай добрите и силните му черти, прави му комплименти. Когато говориш лошо за човека до себе си, освен, че го принизяваш, потъпкваш самочувствието му, правиш го неуверен и го сваляш в очите на другите, ти обиждаш и себе си.

Много интересно е как някои хора се оплакват, че човека до тях няма самочувствие и не е решителен, а те при всяка отдала им се възможност го смазват пред другите.

Когато говориш добро за човека до теб, когато изтъкваш силното и ценното в него, ти все едно поливаш цвете и то все повече расте и се развива.

Където насочим фокуса си, това ще получим и това ще култивираме. Ако насочваме фокуса си в лошото и негативните черти, ние ще виждаме само това. Ти избираш какъв да бъде светът ти и как да виждаш човека до теб 😉

Развивайте се.

През годините ние се променяме, променяме се много. Като погледна назад и си спомня какви бяхме преди 10 години, мога смело да кажа, че сме се променили изключително много. През годините човек трупа опит, самото му физическо тяло непрекъснато се обновява и променя, няма как да очакваме да сме винаги същите, както и няма как да очакваме човекът до нас да е винаги същият. Най-сигурното нещо в света е промяната. Ценно е да може да се адаптираме.

Не спирайте да се развивате. Гледайте да не изоставате от развитието на партньора си. Ако пък смятате, че той не се развива достатъчно, просто споделяйте с него какво сте научили, какво ви е впечатлило, какво сте подобрили. Не е нужно да го карате да чете вашите книги, да ходи на вашите обучение и да излиза с вашите приятели, просто му споделяйте.

Ако пък има желание от двете страни, ходете заедно на обучения, които ви развиват, така че да растете заедно. Когато виждате, че партньорът ви се развива в някаква сфера, вие се развийте също, може да не е в същата, а да е там, където ви харесва. Важното е да не спираме да растем и да се движим напред.

Развивайки се винаги ще ни се случват интересни неща, ще имаме нови хоризонти и предизвикателства.

Открийте баланса.

Миналата година си спомням как на едно събитие един от участниците не ме харесва, защото имам много силна мъжка енергия. Стори ми се много странно и дори леко се засегнах. Но хубавото беше, че започнах да мисля над това. Попитах съпруга ми дали наистина съм влязла много в мъжката енергия и той потвърди, че е така. Зачудих се, защо не ми е казал и причината беше, че се бях захванала с много големи проекти, трябваше ми много енергия, имаше много решения за взимане и в случая мъжката енергия ми помагаше много.

Но разбрах, че това не е добре. Първо не е добре за човека до мен, защото се налага той да влиза в женска енергия, за да запази баланса във връзката ни, а той има силна мъжка и това не му е много приятно. Второ аз се отдалечавам много от същността си и от женското в мен и започвам да се претоварвам, да се разболявам, да се чувствам неудовлетворена, да губя смисъла и да не съм себе си.

Така започнах да си отглеждам женска енергия. Да моля за помощ, особено човека до мен. Да, ясно е че мога да пренеса всички торби, да сменя крушката, да окося ливадата и да поправя стола. Но няма никаква нужда да го правя и да изземам функциите на мъжа до мен, чиято енергия го кара да се грижи и да закриля. Изземвайки му тази функция аз единствено му показвам, че нямам нужда от него.

В много семейства жените поемат отговорност за всичко – за децата, за къщата, за мъжа. Започват да правят всичко сами и по този начин изключват мъжа от семейството, той вече не се чувства нужен, няма кого да закриля и започва да търси нещо извън семейството, където да прояви енергията, която носи в себе си.

Интересното е, че ние жените се оплакваме от това, какви са мъжете ни, как за нищо не стават, как ние правим всичко сами, но за това сме си виновни единствено ние. Когато имаме вярване, че ние ще свършим всичко по-добре и по-бързо, когато влизаме в мъжка енергия, ние показваме на човека до нас, че нямаме нужда от него. Също така влизайки в мъжка енергия, ние го караме да влезе в женска и той да бъде слабата част в семейството. И разбира се на нас това не ни харесва. Но вината никога не е само в едната страна. Хубаво е да погледнем в нашата къщичка и да видим какво да променим и каква граница сме прекрачили, за да се държи човека до нас по този начин.

Да, не е много приятно, но резултатите си заслужават. В забързания свят, в желанието за все по-големи постижения, в надпреварата да се доказваме, ние жените сме се отдалечили много от женската си същност, не слушаме телата си и после се чудим защо се разболяваме, защо рухваме, защо страдаме.

Бъдете приятели, бъдете деца!

Приемайте човека до себе си като най-добрия си приятел, човекът, който ви познава най-добре, човекът, на когото може да споделите всичко, човекът, който ще ви подкрепи и разбере, човекът, който ще ви обича безусловно. Всичко това му го давайте и на него, покажете му, че вие сте най-добрият му приятел, че вие сте неговият другар в приключението наречено живот.

Винаги носете и давайте глас на детето в себе си. Разбрахме се кои черти от детето да си вземем 😉 Играйте, забавлявайте се. Партньорът ви би трябвало да е човекът, пред който може да се отпуснете напълно, да се смеете, да му правите забавни номера, да се лигавите, да го гъделичкате.

В нашето семейство детското е част от ежедневието ни. Винаги има място за смешни физиономии, говорене с обърнати букви в думите, надбягвания и какви ли не номера. Е понякога някой си тръгва с цицина, но нима и при децата не е така.

Пожелавам ви да обичате човека до себе си безусловно! Така ще преоткриете не само него, но и себе си!

Животът е Любов!

Не пропускай да вземеш и новата ни обща книга „Тайните на Щастливата Връзка„

Здравей

Здравей! Радвам се, че си част от нашето общо приключение към един по-балансиран и щастлив живот ♡