Чувствителност към глутен: как пшеницата влияе на здравето
Основният проблем при приема на продукти, съдържащи глутен е, че те са по-трудни за усвояване от организма. Затова почти всички хора, дори и тези, които нямат непоносимост към глутен, биха имали полза от премахването на зърнените продукти или ограничаването на тяхната консумация.
Целиакия е автоимунно заболяване. Тя се дължи на вродена (наследствена) или придобита непоносимост към белтъка глутен. Хората с това заболяване страдат от тежки стомашно–чревни реакции и малабсорбция на хранителни вещества в отговор на глутена, който се намира в пшеницата и други зърнени продукти. За тях е важно да следват стриктна 100% безглутенова диета.
Целиакията обикновено се диагностицира чрез тестване за наличие на автоантитела, като трансглутаминаза 2 (TG2), която се счита за най-чувствителния маркер.
Безглутеновата диета не е само за хора, страдащи от целиакия, но и за хора, страдащи от други видове заболявания:
Алергии към пшеница или други нива на непоносимост и чувствителност към глутен. Хора с тези заболявания също трябва да следват безглутенова диета. Ако сте алергични към пшеница, нейната консумация ще доведе до имунен отговор, който може да бъде диагностициран чрез измерване на антитела, наречени IgE или други маркери на имунната система.
Хранителната непоносимост, от друга страна, обикновено се свързва с липсата на специфичен ензим, необходим за разграждането на глутена. Тя обикновено е придружена от по-малко симптоми, които не са много ясно изразени в самото начало, така че такива непоносимости са по-трудни за диагностициране. Диария или запек, подуване на корема, главоболие, безпокойство и умора са често срещани симптоми на хранителна непоносимост, които може да се появят няколко часа или дори дни след консумация на продукта. Чувствителността към глутен НАИСТИНА СЪЩЕСТВУВА, въпреки че според изследователите, са засегнати само 6% от населението.
Глутеновата чувствителност става все по-често срещана сред хората.
Глутенът е протеин, съставен от молекули глутенин и глиадин, които образуват еластична връзка в присъствието на вода и довеждат до по-трудно усвояване на храните. Те изграждат около 80% от белтъка в пшеницата и са главната причина за развитието на глутенова непоносимост. Глутенът се съдържа в зърнените продукти и не само в пшеницата, но и в ръжта, ечемика, овеса и спелтата.
Глутенът може да се крие и в преработените храни. В този случай може да се установи наличието му под няколко имена, като малц, нишесте, хидролизиран растителен протеин (HVP), текстуриран растителен протеин (TVP) и естествен аромат.
Ако проучите литературата, издадена във връзка с глутена, ще откриете, че съдържащите глутен зърнени храни са свързани с десетки неблагоприятни ефекти върху здравето и неблагоприятни механизми на токсичност. В началото на този списък е невротоксичността.
Пърлмутер в книгата си „Храната и мозъкът“ специално разглежда неврологичните ефекти на глутена (пшеница) и казеина (млечни продукти) върху нашия мозък и връзката им с автоимунните заболявания. Той също така вярва, че тъй като глутенът засяга нашата имунна система, чувствителността към него може да бъде свързана с повечето хронични заболявания.
Според д-р Алесио Фасано, директор на „Центъра за Целиакия” и ръководител на педиатричната гастроентерология и хранене в Масачузетската обща болница, чувствителността към глутена може да е много по-често срещан проблем, отколкото сме смятали преди. Почти всички ние, според него, изпитваме този проблем до известна степен, защото всички ние произвеждаме протеина зонулин в червата си в отговор на глутена. Този протеин, намиращ се в пшеницата, ечемика и ръжта, прави червата по-пропускливи, което позволява на протеините да навлязат в кръвта. Това повишава чувствителността на имунната система, причинявайки възпаление и автоимунитет. В прессъобщение, обявяващо публикуването на новата му книга „Без глутен”, Фасано заявява следното:
Показахме, че чувствителността към глутена наистина съществува. Преди разбирането ни за този проблем, който много лекари пренебрегваха, беше неясно; сега това състояние, което е значително различно от целиакия, е ясно разпознаваемо. Броят на хората с чувствителност към глутена е от шест до седем пъти повече от броя на хората с целиакия.
Как пшеницата влияе на здравето:
- Хибридизацията е увеличила съдържанието на глутенов протеин в пшеницата. До 19–ти век пшеницата обикновено се смесва с други зърна, боб и ядки. Чистото пшенично брашно, смляно в рафинирано бяло брашно се появява едва през последните 200 години. Консумацията на храни с високо съдържание на глутен и рафинирани зърна, която повечето от нас приемат от ранна детска възраст, просто не е стандартната консумация на предишните поколения.
- Замърсяването с глифозат може също да играе роля при целиакия, алергия към пшеница и чувствителност. През последните 15 години употребата на глифозат, активната съставка в широкоспектърен хербицид, се е увеличила драматично.
Според д–р Стефани Сенеф, професор в Масачузетския технологичен институт (MIT), употребата на глифозат върху генетично модифицирана (ГМ) царевица, соя и конвенционална пшеница е значително свързана с увеличаване на случаите на целиакия.
Първите резултати бяха публикувани в списание Entropy през 2013 г., последвани от втора статия, показваща връзката между глифозат и целиакия. Глифозатът разрушава лигавицата по стените на червата, което намалява способността на тялото да абсорбира витамини и минерали. Освен това пшеницата съдържа глиадин, който също трудно се разгражда. Крайният резултат е чревна дисбиоза (състояние на микробен дисбаланс в червата, което може да доведе до чревно възпаление и пропускливи черва) и бърз растеж на патогени.
В допълнение, червата произвеждат серотонин в отговор на триптофана. Пшеницата е с високо съдържание на триптофан, но когато е замърсена с глифозат, клетките в червата стават свръхактивни и произвеждат твърде много серотонин, което от своя страна причинява един от често срещаните симптоми, като диария.
Пшеничните протеини могат да причинят пропускливи черва и свързаните с тях здравословни проблеми. Лепкавите протеини, наречени проламини, повишават пропускливостта на чревния тракт, като по този начин повишават чувствителността на имунната система.
Поради увеличаването на разстоянието между клетките на чревната лигавица, не добре смляната храна, бактериите и метаболитните отпадъци навлизат в кръвообращението – оттук идва терминът „спукано черво“. Тези чужди вещества предизвикват имунната система и увеличават възпалението.
Глутенът може да бъде и една от причините за здравословни проблеми, които може да не свържете веднага с чревна дисфункция; такива проблеми могат да бъдат например акне, атопичен дерматит, рецидивиращ афтозен стоматит (RAS, вид язва в устата) и витилиго, състояние на кожата, което води до загуба на пигмент.
Глиадинът и лектинът са две съединения, открити в пшеницата, които са отговорни за много клетъчни проблеми.
Глиадинът е основният протеин, открит в глутена, който е имунотоксин. Също така е един от най-разрушителните протеини. При целиакия глиадинът задейства генетично медииран имунен процес, който в крайна сметка предизвиква възпаление, което води до разрушаване на стените на червата.
Глиадинът придава сухата текстура на пшеничния хляб и може да увеличи производството на чревния протеин зонулин, който от своя страна отваря празнини в нормално тесните връзки между чревните клетки (ентероцити).
Повишените нива на анти–глиадин антитела се свързват с психични разстройства, като шизофрения. Едно такова проучване сравнява кръвта на 950 души с шизофрения с кръвта на 1000 здрави хора. Коефициентът за наличие на антиглиадинови „IgG” антитела в кръвта на пациенти с шизофрения е 2,13 пъти по-висок.
Откриването на антитела срещу глиадин в кръвта на пациенти, страдащи от целиакия и шизофрения, предполага, че неразграденият глиадин може да действа като антиген, който провокира медииран от антитялото имунен отговор.
Наличието на глиадин в кръвта също показва чревна пропускливост; също така е доказано, че глиадинът регулира освобождаването на зонулин в червата, независимо дали човек има целиакия.
Глиадинът може да задейства имунната система и да атакува вашата нервна система, като по този начин допринася за неврологични проблеми, като невропатия, гърчове и невро поведенчески промени. Освен за шизофрения, глиадинът може да бъде причина и за аутизъм. Проучване от 2004 г. установи, че децата с аутизъм са склонни да имат повишени нива на анти–глиадин антитела.
На много деца с хиперактивно разстройство и с дефицит на вниманието (СДВХ) им се отразява зле консумацията на повечето от храните съдържащи глутен, особено на пшеницата. Психологическите и поведенчески симптоми на (СДВХ) са доста сходни с тези на целиакия и чувствителност към глутен. Поради тази причина изследователите предполагат, че целиакията трябва да бъде включена в списъка за проверка на симптомите на (СДВХ).
Това предложение бе направено след проучване от 2011 г., в което хората с СДВХ, които са дали положителен тест за целиакия, са се подобрили значително в рамките на шест месеца след преминаването им към безглутенова диета.
Псориазисът също се свързва с глиадин. В проучване, публикувано в British Journal of Dermatology, участниците с псориазис, които имат положителен тест за анти–глиадинови антитела, съобщават за подобрено здравословно състояние след провеждането на курс с безглутенова диета. Националната фондация за псориазис също така препоръчва пациентите с целиакия или чувствителност към глутена да следват безглутенова диета, за да намалят или премахнат симптомите на заболяването.
Ефекти на лектините върху здравето:
- Възпалителни реакции: Аглутининът от пшеничен зародиш (WGA) стимулира производството на провъзпалителни химически посланици (цитокини) в клетките на червата, които регулират силата и времетраенето на имунния отговор и е доказано, че е свързан с хроничното чревно възпаление.
- Имунотоксичност: Аглутининът (WGA) индуцира атрофия на тимуса при плъхове, а антителата срещу него в човешката кръв реагират кръстосано с други протеини, което показва, че те могат да предизвикват автоимунитет.
- Невротоксичност: Чрез процес, наречен „адсорбционна ендоцитоза“ , Алгументинът от пшеничен зародиш (WGA) може да премине кръвно–мозъчната бариера, докато извлича други вещества. Той може да се прикрепи към миелиновата обвивка и има способността да инхибира фактора на растежа на нервите, който е важен за растежа, поддържането и оцеляването на определени целеви неврони.
- Екситотоксичност: Пшеницата, млечните продукти и соята съдържат изключително високи нива на глутаминова и аспарагинова киселина, което ги прави екситотоксини. Екситотоксичността е патологичен процес, при който глутаминовата и аспарагиновата киселина причиняват прекомерно активиране на рецепторите на нервните клетки, което може да доведе до индуцирано от калция увреждане на нервите и мозъка. Тези две аминокиселини могат да бъдат отговорни за невродегенеративни състояния, като множествена склероза, болест на Алцхаймер, болест на Хънтингтън и други разстройства на нервната система като епилепсия, СДВ/СДВХ и мигрена.
- Цитотоксичност: Доказано е, че Аглутинин от пшеничен зародиш (WGA) е цитотоксичен за нормални и ракови клетъчни линии, способен да индуцира спиране на клетъчния цикъл или програмирана клетъчна смърт (апоптоза). Ендокринни нарушения: Аглутининът, като блокира лептиновия рецептор в хипоталамуса, може да причини наддаване на тегло, инсулинова резистентност и лептинова резистентност.
- Кардиотоксичност: Алгументинът (WGA) има силен увреждащ ефект върху ендотелно–тромбоцитната адхезионна молекула 1, която играе ключова роля в регенерацията на тъканите и безопасното отстраняване на неутрофилите от кръвоносните съдове.
- Влошаване на функцията на стомашно–чревния тракт чрез повишена пропускливост на мембраната на четката на червата, намаляване на повърхността, ускоряване на процеса на загуба на клетки и намаляване на вилите (микроскопични власинки).
Той също така причинява разграждане на цитоскелета в чревните клетки, насърчавайки клетъчната смърт и увеличаването на функционалния цикъл, намалява нивата на протеини на топлинен шок в чревните епителни клетки, което ги прави по-уязвими за увреждане.
Лечение на непоносимост към глутен и целиакия
Лечението на целиакия и непоносимост към глутен е безглутеновата диета, която включва избягване на всички храни, които съдържат глутен.
През август 2013 г. Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) пусна стандарт за етикетиране на продукти без глутен. Съгласно правилото продуктът може да бъде обозначен като „без глутен“, ако има следните характеристики:
- Натурални продукти без глутен. Естествените безглутенови зърна включващи семена от ориз, царевица, киноа, сорго, лен и амарант.
- Всички зърна, съдържащи глутен, трябва да бъдат почистени, за да се премахне целият глутен. Крайният продукт може да съдържа не повече от 20 части на милион (ppm) глутен.
Кръвен тест може да Ви помогне, за да разберете дали имате целиакия. В случай на положителен резултат трябва да сте особено бдителни, тъй като консумацията на глутен може да причини сериозни заболявания, да има дългосрочни последици за здравето и да намали продължителността на живота.
За да определите непоносимостта си към глутен не е необходимо да следвате строга диета и в крайна сметка сами може да разберете собственото си ниво на поносимост.
Например, една филия хляб няма да причини дискомфорт, но две филийки два дни подред могат да ви накарат да се почувствате по-зле.
Следвайки безглутенова диета в продължение на една до две седмици би било достатъчно, за да установите значително подобрение на здравето.
Отчитайки голямото количество потенциални вреди от пшеницата (и други зърнени храни), получени при хибридизация, от наличието на глутен и други пшенични протеини, от замърсяване с глифозат, не е изненада, че те причиняват много здравословни проблеми.
Следвайки опита почти всеки, дори и хората, които нямат непоносимост към глутена, биха се възползвали от премахването на зърнените храни от своето меню. Тъй като те съдържат висока концентрация на нетни въглехидрати и премахването им може да подобри митохондриалната функция. Влошаването на митохондриалната функция може да влоши здравословните проблеми, свързани с инсулиновата резистентност, като наднормено тегло, високо кръвно налягане, диабет тип 2 и по-сериозни проблеми, като сърдечно съдови заболявания и рак.
Източник: econet.ru
