За и против пускането на детето на ясла и детска градина

Да си родител е толкова уникално изживяване. Няма по-великолепно усещане за мен от това детето ти да се събуди сутрин, да ти се усмихне и да ти зелепи най-прекрасната сънена целувка, съпроводена с усмивка. Кара ме да се чувствам толкова жива, благодарна и изпълнена с радост. 


За и против пускането на детето на ясла и детска градинаИ след това ставаме, обличам я и я завеждам на детска градина. 
Тя дори не ми махва за довиждане – толкова се забавлява с децата, толкова са й интересни новите и различни играчки и всички нови неща, които може да се правят с деца, а не с възрастни. 


Една скоба. Голяма скоба! Като дете мразех детската градина. Не драматизирам. Все още си спомням блатото, около което се виеше пътят до градината. Жабите кракяха и скачаха в тинята, обезпокоени от минаващия възрастен с плачещо дете. Или просто си крякаха, нали така им е основната функция.


Целият път до градината ми минаваше в мантрата „Първа да ме вземеш, моля те, първа да ме вземеш“. Истерично, хистерично, безсмислено и трайно травматизиращо (мисля и за двете страни).


Плачех около 6 до 8 часа от престоя ми в соц. детската градина, опряла нос в прозореца и взирайки се първо в отдалечаващата се фигура на татко, а след това с надеждата да се случи нещо изненадващо и да ме вземе още по обяд. Майка ми и баба ми много държали да ходя на детска градина, за да се социализирам, да си играя с децата и сигурно са имали своите основания. Въпреки че до ден днешен спорим колко ми е било нужно това. Случвало ми се е от безсилие да хапя другарката (тогава все още си бяха другарки), а иначе съм що-годе кротка пред чужди хора. В следващата ми детска градина измислих план за бягство. На едно от децата му намериха въшки и аз целенасочено целия ден си играх с него, за да мога да ги хвана и да ме спрат от детската градина. Бях на 6. И успях. Планът сработи. Цената си струваше – вече не ходех на градина. Платих с русата си коса, която бе безмилостно отрязана от някаква фризьорка, за да ме изчистят по-лесно. Уви, с момчешката подстрижка си отидох и на първия учебен ден… Но пак казвам. Цената си струваше! 


Та, аз имам огромна омраза към детските градини. Често казвам, че парите, които съм дала по терапии и семинари за личностно израстване, са похарчени заради тези ми преживявания там. Толкова големи травми ми създаде тя! Какво да се прави, част от житейския път. 


Споделям ви всичко това, за да ме разберете колко огромна съпротива имах към идеята да си пусна детето, което сега е на 1 година и 8 месеца, на детска градина.
За и против пускането на детето на ясла и детска градинаОбаче, Слава Богу!, децата са много по-еволюирали в много отношения от редителите си. 
И моето дете много се различава от мен и искрено се радва на градината. 


Затова обаче според мен предварителната подготовка си изигра своята роля. 
Ще изброя някои насоки, които можете да изпробвате, ако желаете адаптирането да мине леко и щастливо за детето. 


1. Супер сериозно проучване на мястото и хората, където планирате да оставяте детето си всеки ден. (Звуча малко драматично, но е факт, че вместо при вас, то ще е там, в тази среда и с тези хора – както възпитатели, така и деца. Важно е да ви е спокойно, първо на вас, а след това ще му го предадете и на него.) 


2. Обяснявайте какво предстои. Какво е това детска градина, къде са мама и татко през това време, какво правят децата там, и да!, там има други деца. Всичко, което се сетите.


3. Тестови посещения с родител. 3-4 пъти ние ходихме с нея за по един час, за да може да свикне с обстановката и новите лица. 


4. После започнахме с по-дългите „оставяния“. В момента нашето дете ходи от 9 до 12;30. Закусва там сутринта, играе, учи, обядва. След това си я прибираме, спи си вкъщи и имаме на разположение остатъка от деня, за да сме с нея. 
Толкова се променя от новите занимания. Научава нови думички, ново поведение. 


5. Винаги, ама винаги, казвайте на детето си колко много го обичате и колко се гордеете с него. Хвалете го и за най-малкото постижение и го поощрявайте да пробва, да греши, да успява. 


Имах един момент на откровена гордост като родител. Една от учителките ми каза: „Детето е със самочувствие и няма страхове“. 
Вярвам, че това е най-ценното, което нашите родители са можели да ни дадат и, респективно, ние можем да подарим на децата си. Нашата обич, подкрепа, да им вдъхнем вяра и увереност в тях самите и да ги караме да се чувстват спокойни, сигурни и обградени от любов и грижа. 


За и против пускането на детето на ясла и детска градина
Всеки родител има своята истина, вярвания, възможности, страхове и мечти. И всеки от нас прави най-доброто, на което е способен, за децата си. И трябва да бъдем много грижовни и състрадателни и към самите нас и да не се упрекваме за изборите, които правим. Детето ни няма нужда от самобичуващ се родител. То просто иска да ни обича и да получава нашата любов. Така както можем да я дадем. 


Желая ви радостни приключения и много моменти на гордост и радост с вашето пораснало дете! 
С обич, Дени

За и против пускането на детето на ясла и детска градина

Повече за Деница Андонова

Здравейте! Казвам се Деница Андонова и се занимавам от повече от 3 години с клетъчно хранене. Вярвам, че тялото ни е съвършен механизъм, който прекрасно може да се грижи за себе си, да се регенерира, самообновява и оздравява. Стига, разбира се, да не му пречим с лоши мисли, вредни навици, нездравословна храна и изобилие от стрес във всеки един аспект от живота ни. Знам, че всеки от нас държи ключовете към перфектното здраве и форма и че просто трябва да ги използваме. Точно това правим с хората, които ми се доверяват. Заедно успяваме да намерим идеалната комбинация от баланс на физическо, емоционално и духовно ниво посредством хранителен режим, клетъчно хранене, позитивна нагласа, медитация и релаксация, физическа активност и много други психологически инструменти и техники. Тъй като съм млада майка на прекрасно момиченце, напоследък с огромно удоволствие работя с бъдещи и настоящи майки, с двойки, които планират да си имат детенце, с цели семейства, които желаят да оптимизират здравето и баланса си. Партнирам си с множество интегративни лекари, както и с холистични специалисти. Имам огромна база от прекрасни резултати, които се запазват във времето, в широк спектър от случаи, съосновател съм на The Happy Company School - Happiness as a business model: www.thehappycompanyschool.com За мен е чест и радост да ви споделя моите знания и опит и да ви помогна по-лесно и успешно да намерите ключа към вашето красиво, здраво и балансирано тяло, да се чувствате прекрасно и да излъчвате обич към себе си. Моят призив към читателите на Здравей: Обичайте се и се грижете за себе си, за да сияете от здраве и красота и да привличате изобилие от прекрасни хора и обстоятелства в живота си. Повече информация за клетъчното хранене можете да намерите тук: https://www.facebook.com/kletachno.hranene/ и тук: www.deniandonova.com Можем да се срещнем лично в Холистичен кабинет, гр. София, ул. Три уши 9, ет. 2, ап. 4, с предварително записване на телефон: 0878207156 Предлагани услуги: Индивидуални програми за клетъчно хранене, кинезиология и енергиен баланс, вибрационна терапия с Австралийски цветни есенции. Холистичен подход за здраве, баланс и изобилие!
4 коментара по “За и против пускането на детето на ясла и детска градина”
  1. Прекрасна статия!
    Голямото ми дете все още не желае да посещава детска градина и го разбирам. За съжаление, моят първи опит с това събитие беше пълна катастрофа, подлагахме се на ежедневен стрес сутрин, а следобед когато отивах до го вземам, плачеше неудържимо.
    За това сега сме много внимателни с училището, което ще посещава.

  2. Мога да ви дам вътрешна информация какво се случва в детските ясли. Мнението ми е, че начина по който са структурирани в момента, /а той е по-лош отколкото е бил през социализма, защото тогава персонала е бил повече /, си е направо геноцид спрямо децата.
    Първо всички, който използват оправданието, че дават детето си на ясла, за да се социализира, трябва да са наясно, че до три годишна възраст децата са асоциални. Това означава, че детето иска ти да си играеш с него, а не то с теб.Поради тази причина децата имат три начина на реакция. Тези които са скоро откъснати от майките си / и от индивидуалното им обгрижване / или са изявени индивидуалисти – плачат, стоят залепени за прозорците, изпадат в хистерии, с една дума демонстративно отказват да се социализират. Другата / най- голямата част / от групата, правят всичко възможно, за да привлекат вниманието на възрастния. Започва се с крясъци и ако това не помогне се преминава към агресия. Няма значение към кого е отправена тя, дали към друго дете или към него самото. Важното е да му се обърне внимание и съчувствие. Когато това започне да не действа / защото персонала просто го следи до толкова , че да не наранява себе си или друго дете /, прави най – успешния си ход. Започва да боледува. И тук стават пререканията с родителите, които твърдят, че детето нищо му няма в почивните дни, а като дойде на ясла и вече е болно. Е как да обясниш, че това си е явен вик за помощ към хората, които са го поискали да дойде на този свят, а сега не искат да му обръщат внимание / освен ако не е болно /. Третата най – малка група е от децата, които вече имат по-големи братя и сестри или са близнаци. Те се раждат в конкурентна среда и някак си знаят, че е добре да разчитат на себе си. Като разберат, че плача не помага, започват да си играят сами, затворени в техния си свят.
    Имам идея как могат да се променят нещата, но това няма да хареса на тези от които зависи тази промяна.

  3. Леле, не мога да повярвам, че на този свят има някой, който ще ме разбере. Все едно аз съм писала статията. За мен детската градина беше един от най-големите кошмари в живота ми. И до ден днешен имам лоши спомени. И мисля, че травмите, нанесени от нея още дълго ще ми държат влага. Сега съм бременна, в очакване на прекрасно момченце и едно от най-големите ми притеснения е как да избегна да причиня това на моето собствено дете, което са ми причинили моите родителите. Естествено никой не споделя мнението ми, особено мъжът ми – за него детската градина е задължителна за социализирането на детето. Дрън-дрън! Единствено мога да се надявам моето дете да е различно от мен в това отношение и наистина да му харесва. Естествено, има доста време докато стигнем до този момент, но статията наистина ми подейства успокояващо и обнадеждаващо. :)

  4. Здравейте! А в коя градина Ви позволиха да влизате в началото с детето?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *