Няколко причини, които ни карат да ядем непрекъснато

Попадате ли често в ситуации, в които сякаш не можете да спрете да ядете? Първата половина от деня обикновено изглежда нормално и апетитът е под контрол. Но мине ли обед, нещата загрубяват: нещо за похапване следобед, постоянно опитване, докато приготвяте вечерята, десерт след вечерята и накрая за финал – няколко бързи хапки преди заспиване. Лягате си с ужасно чувство за вина и отчаяние, че не може да спрете да ядете непрекъснато. Обещавате си, че „От утре – край!“, но на другия ден ситуацията се повтаря и после пак, отново и отново.

Искам да ви успокоя, че ако откривате себе си в горните редове, не сте сами. Причините за това поведение могат да са много – емоции, които ви карат да ядете, когато не ви се яде; определени храни, на които не може да устоите, когато са пред очите ви; ситуации, в които просто трябва да ядете, защото иначе няма да е социално приемливо (отишли сте на гости); от скука, защото няма какво друго да правите; изградени навици, че в определени часове от деня се яде; стрес; бързате за някъде; трябва да вземете важни решения; трябва да отложите взимането на важни решения и така нататък. Докато не определите точно причините за това поведение, няма да може да се справите успешно с постоянното ядене и изпитването на непрекъснато желание за храна.

За съжаление, тези по-скоро психологически причини не са единствените, които саботират добрите ни намерения. Освен тях има и чисто физиологичните причини, които ни карат да дъвчем непрекъснато. За тях рядко си даваме сметка, а те са от първостепенно значение за доброто функциониране на тялото ни. Когато положим усилия, за да отстраним първо тях, може да установим, че проблемите с храненето, а и с влошеното ни физическо състояние са изчезнали.

Липса на нутриенти

Няколко причини, които ни карат да ядем непрекъснатоКато говорим за нутриентите е важно да дефинираме кои са те. По същество това са хранителните вещества, които се намират в храната. Има два вида нутриенти – микрои макронутриентиМакронутриентите са хранителните вещества, които съставляват основната, по-голяма част на храната като количество, а именно протеини, мазнини и въглехидрати. Микронутриентите са по-малката като количество, но също толкова важна част от храната, като витамини и минерали. Наименованията им идват от количествената нужда на човешкото тяло от тях – от голямо количество макронутриенти и съвсем малко количество микронутриенти.

Недостатъчното наличие на който и да е от двата вида в храната, може да доведе до проблеми, които да предизвикват непрекъснато желание за храна.

За да функционира нормално, тялото има нужда от определено количество витамини и минерали като желязо, магнезий, фолиева киселина, витамини D и други. Когато тези вещества не се доставят или поради определена причина не могат да се усвоят от организма, той страда и преминава в авариен режим на работа. Това се отразява не само но физическо, но и на психическо ниво. Мозъкът непрекъснато изпраща сигнал за глад, който тялото трябва да задоволи, а оттук и непрекъсната нужда от храна. Допълнително, хормоналният баланс в тялото се разстройва и контролирането на апетита става все по-трудно.

Тук е моментът да отделим калоричността на храната от качеството на хранителните вещества в нея. Един грам протеин или въглехидрат доставя четири килокалории енергия, докато един грам мазнина доставя девет килокалории. Хранителната стойност обаче на различните видове въглехидратни, протеинови или мазни храни е различна. Това, че една храна е с висока калорийна стойност, например сладкиш, млечен шоколад или пуканки, не я прави с високо съдържание на нутриенти. Това, което е наистина важно е какво е нутриционното съдържание на храната. Храните, които са с най-високо такова са месото, млечните продукти и яйцата от свободно отглеждани животни и птици, внимателно отгледаните плодове и зеленчуци (тук нямам предвид само био, а и тези, които са без био сертификат, но са минимално обработвани с химикали и са с ясен произход), ядките, някои от пълнозърнестите храни и различните варива, ферментирали храни (като кисело зеле) и напитки или бульони. При консумация на храни с ниско нутриционно съдържание и висока калоричност единственото, което постигаме е натрупване на множенство излишни калории без значителна хранителна стойност. Тялото складира калориите като мазнини, но продължава да гладува за истинска храна, която да го засити.

Като допълнение на вече казаното, съотношението на отделните макронутриенти в храната през деня също е много важно. За да се чувстваме в оптимална форма, трябва да си набавяме необходимите ни хранителни вещества като протеини, въглехидрати и мазнини.

Дебатите около това какво е полезно и какво вредно са безкрайни и от ден на ден стават все по-ожесточени. Да видим един пример. Ако се стремите да се храните със „здравословни“ храни и затова избягвате месото и млечните, то вероятно менюто ви изглежда по следния начин: плодов фреш с кафе за закуска и овесени ядки с мляко или ядков заместител на млякото или пълнозърнест кроасан с масло, сирене или шоколад; варива, картофи или зърнени храни за обяд; пълнозърнеста паста или пица за вечеря или повторение на менюто от обяд. От време на време някой суров бонбон от сушени плодове и ядки. Всичко, което е сложено в чинията ви дотук е предимно въглехидрат и определено количество мазнини, в зависимост от начина на приготвяне на храната. Всички тези въглехидрати се превръщат в захари в тялото и влияят значително върху кръвната захар. Част от тези въглехидрати се изгаря, а друга част се складира като мазнина. Повишената консумация на въглехидрати е свързана с постоянно чувство на глад и нестабилни нива на кръвната захар. За да се стабилизира кръвната захар и да се увеличи нивото на ситост, е необходимо въглехидратите да се балансират с протеини или мазнини.

След десетилетия отхвърляне, мазнините постепенно заемат полагащото им се място на трапезата. Подходящите мазнини са чудесна храна. Те са алтернативен на въглехидратите източник на енергия за тялото, но засищат по-добре и имат много полезни свойства. За мазнините ще има отделна статия, но тук набързо ще изброя основните от тях.

Някои от полезните мазнини:

  • Зехтин
  • Авокадо
  • Ядки, семена и студено пресованите масла от тях
  • Мазнини и меса от пасищно отглеждани животни
  • Яйца от свободно отглеждани птици
  • Риби от див улов

Масово хората избягват тези мазнините, но консумират консервирана, пържена и готово приготвена храна, в която съдържанието на трансмазнини и хидрогенирани мазнини е особено голямо. Трансмазнините и хидрогенираните мазнини са точно типа мазнини, който е хубаво да отстраним от храната си.

Ако приемете нов подход и се стремите чинията ви да бъде балансирана на всяко хранене, скоро ще установите, че се чувствате доста по-сити и физически по-добре. За жените балансираната чиния включва – порция протеин (парче месо или друг протеин с размер на човешка длан), една до три лъжици полезна мазнина или ядки, до половин чаша (около 100 г) варива или зърнени храни и за гарнитура салата от безскорбялни зеленчуци като зеленолистни, домати, краставици, чушки, зеле. За мъжете съотношението е същото, но количеството на е по-голямо. Разбира се, количеството храна трябва да се адаптира според начина на живот и необходимите дневни стойности на конкретния индивид.

Жажда

Няколко причини, които ни карат да ядем непрекъснатоЧесто хората не ядат, защото са гладни, а защото са жадни. Тъй като ние не разпознаваме лесно жаждата, инстинктивно посягаме към храната, вместо към водата. Тялото на здравия възрастен човек има нужда от около 30 мл вода на килограм тегло. Много от нас пият доста по-малко от това, обикновено под претекст че не са жадни. Истината е, че когато усетим жажда, ние вече сме дехидрирани.

 

Умора

Няколко причини, които ни карат да ядем непрекъснатоУмората ни влияе по много начини, включително и че обърква нормалните процеси на функциониране на тялото. Когато сме изморени или недоспали, прецизният хормонален баланс на тялото е нарушен. Част от този баланс са и чувството на ситост и глад. Нормално, измореният човек се чувства постоянно гладен и яде повече, предимно въглехидратни и мазни храни, особено ако му се налага да будува през нощта. Това е естествен процес, мозъкът изпраща сигнал за нужда от храна, която ще му донесе най-много енергия най-бързо. Ако се уловите, че непрекъснато ви се яде, замислете се колко време в сън прекарахте последните няколко денонощия. Повече за съня и умората може да научите в тази статия. Ако установите, че е по-малко от необходимото за вас, вместо да посягате към хладилника, се наспете. Ще се почувствате много по-добре.

Храносмилателни проблеми

Няколко причини, които ни карат да ядем непрекъснатоДори да си набавяте всички необходими вещества с храната и да спите достатъчно, ако храносмилателната ви система не работи добре, вие не усвоявате хранителните вещества пълноценно. Обърнете внимание на това колко често ходите до тоалетната, дали имате киселини, чувствителност към определени храни, акне, подуване, газове, болки в стомаха и прочие. За съжаление, храносмилателните проблеми изискват продължително внимание и насочени усилия, за да се справим с тях, но не се отчайвайте – изход винаги има! Ако забележите някой от горните симптоми за по-продължителен период от време, консултирайте се със специалист – лекар или диетолог, преди да предприемате значителни промени в начина си на хранене.

И за финал, единственият начин да се справим с проблемите, каквито и да са те, е да ги приемем и да започнем да работим активно за тяхното преодоляване. 


Няколко причини, които ни карат да ядем непрекъснато

Няколко причини, които ни карат да ядем непрекъснато

Повече за Гергана Радович

Гергана Радович е специалист по човешки фактор. Мисията й е да помогне на хората, които се чувстват преуморени, стресирани и недоволни от живота си, да намерят баланс, да подобрят физическото и психическото си състояние и отново да се почувстват щастливи. Повече от десет години се занимава с преподаване и опознаване на човешката природа в когнитивен и физически аспект като непрекъснато търси нови начини за подпомагане на хората по пътя им към по-добро физическо и психическо състояние. Гергана притежава магистърска степен по Когнитивна наука и редица други сертификации, сред които са специалист по човешки фактор към Европейската асоциация за авиационна психология (EAAP), фасилитатор по Сай Кей (Psych K) и Мастер Ти-Тап треньор. Обича да открива (и снима) нови места, хора и вкусна храна.
Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *