Кои са петте травми от детството, които ни пречат и как да ги излекуваме?

Кои са петте травми от детството, които ни пречат и как да ги излекуваме?

Травмите, преживяни в детството, могат да повлияят на качеството ни на живот като възрастни. Нещо повече, те могат значително да повлияят върху това как ще взаимодействаме със собствените си деца и как ще се изправяме пред несгоди.

Според авторката Лиз Бурбо тези пет емоционални белези от детството имат силата да оформят нашата личност.

1. Изоставяне

Самотата е най-големият враг на всеки, който е преживявал изоставяне като дете. Хората, които се страхуват от самотата, са по-склонни да изоставят партньора си, поради страх че ще бъдат изоставени. Хората, които се страхуват от изоставяне, мислят по следния начин: „Ще те оставя преди ти да ме оставиш“, „Никой не ме подкрепя, и аз няма да подкрепям никой „, „Ако си тръгнеш, никога няма да ти простя“ и така нататък.

Хората, които са преживели изоставяне в детството си трябва да работят върху страха си от самота, страха от отхвърляне и невидимите бариери пред физическия контакт.

Раните, причинени от изоставянето, не са лесни за отстраняване. Но след като започне лечебният процес, хората с тези страхове често изпитват драстично подобрение: страхът им от самота изчезва и се заменя с положителен вътрешен диалог.

2. Отхвърляне

Това е много дълбока рана и може да достигне до чувство на самоотхвърляне; тоест, чувството на отхвърляне да влияе на нашите мисли и чувства.

Много фактори могат да повлияят на възникването на този страх, като отхвърляне от родителите, семейството или връстници. Той генерира повече мисли за отхвърляне, за нежелание, за безполезност.

Всеки, който страда от това болезнено преживяване, се чувства неподходящ за обич и разбиране, и се изолира в празния си вътрешен свят, страхувайки се да не бъде отхвърлен. Тези, които са били отхвърлени като деца, са склонни да станат неуловими възрастни. Следователно, те трябва да работят чрез своите вътрешни страхове и ситуации, които им дават тревога.

Ако това важи за вас, стъпките към изцеление включват изучаване на риска и вземане на решения за себе си. Това ще ви притеснява все по-рядко всеки път, когато някой се отдръпне и няма да го приемете лично, ако някой за малко забрави за вас.

3. Унижение

Хората, които непрекъснато са били унижавани като деца, приемат разбирането, че другите хора не ги одобряват и ги критикуват. Родителите насърчават този страх в своите деца, като им казват, че са „лоши“ или че са твърде бавни или не се справят с нещо, особено когато унижението се случва пред други хора. Всички тези неща унищожават самоуважението на детето.

Този страх често води до развитие на зависима личност. Като възрастни, тези, които са били унижени като деца, също могат да бъдат тиранични и егоистични като защитен механизъм и дори да бъдат склонни да унижават другите.

Всеки, който страда от такъв тип травма, трябва да работи върху своята независимост, свобода, приоритети и да разбира по-добре собствените си нужди и страхове.

4. Предателство

Когато детето е предадено, главно от родител, който не е изпълнил обещание, това създава страх да се довери на другите. Тази тенденция към недоверие може да прерасне в завист и други негативни чувства, тъй като човек може да се почувства недостоен за това, което му е обещано, и за това, което другите имат.

Тези, които често са били предавани като деца се превръщат в контролиращи хора, които искат всичко да е точно така, както го искат. Те вероятно изпитват нуждата да упражняват определено количество контрол върху другите, което често го оправдават като част от своя силен характер.

Тези хора са склонни да потвърждават грешките си чрез поведението си. Те трябва да работят върху търпението, толерантността и разбирането към другите и трябва да се научат да бъдат самостоятелни и да делегират отговорности.

5. Несправедливост

Този страх възниква в среда на възпитание, в която възпитаващите са студени и авторитарни личности. В детството прекомерните изисквания могат да доведат до чувство на неефективност и безполезност, които се запазват в зряла възраст.

Директната поведенческа последица от несправедливостта е твърдостта и тези хора обикновено се опитват да бъдат много важни и да придобият много власт. Също така често се развива фанатизъм за ред и съвършенство, както и невъзможността да се вземат решения със сигурност.

Хората, които са преживели несправедливост в детството, трябва да работят за намаляване на нивата на недоверие и твърдоглавост, за да бъдат по-гъвкави и да си позволят да се доверяват на другите.

Знаейки и разпознавайки тези пет рани на душата, които могат да повлияят на нашето благополучие, здраве и способност да се развиваме като хора, ни позволява да започнем да ги лекуваме.


Превод за теб от Мартина Александрова! Благодаря! :)

Източник: https://exploringyourmind.com/5-childhood-wounds-still-affecting/

https://steptohealth.com/5-emotional-wounds-childhood/

Кои са петте травми от детството, които ни пречат и как да ги излекуваме?

Повече за Марти от Здравей

Здравей :) Казвам се Мартина и за мое най-голямо щастие съм част от проекта Здравей! Занимавам се с публикуване на статии и материали, свързани със здравословен и позитивен начин на живот. През последните няколко години стремежът ми към здравословен начин на живот се превърна в голяма моя любов и съм много щастлива, че благодарение на Здравей мога да помогна и на теб по пътя към здравето! Много усмивки и любов от мен, Марти
2 коментара по “Кои са петте травми от детството, които ни пречат и как да ги излекуваме?”
  1. Преди три години прочетох книгата „5-те травми“ на Лиз Бурбо, и честно казано, не и обърнах внимание. Преди месец обаче я препрочетох и си направих „mind-map“ по нея, просто, за да се поупражнявам. И ето какво съм си записала:
    !!!Няма ЛОШИ хора, има СТРАДАЩИ!!!
    В резултат на преживяната травма, ние си слагаме МАСКИ, за да се защитаваме, САМО когато СЕ СТРАХУВАМЕ да не преживеем ОТНОВО дадена травма.
    Излекуването на травмата се състои в това
    1. ДА Я ПРИЗНАЕШ (да я погледнеш, да я наблюдаваш, без да е необходимо да се съгласяваш с това, че тя е тук)
    2.ДА Я ПРИЕМЕШ (да изпиташ СъСтрадание, да проявиш търпение към себе си и търпимост към другите). По този начин ти засвидетелстваш своята БЕЗусловна ЛЮБОВ първо към себе си, а след това и към другите.
    3. Излекуване=ПРОШКА. Да простиш на себе си и на своите родители.
    Ако прочетете задълбочено книгата, ще се научите да разпознавате ТРАВМАТА, която вие или другите сте преживели, по МАСКАТА (външния вид, тялото, излъчването) която носите/носят. Знанието ще породи във вас СъСтраданието, което да привлече БезУсловната ЛЮБОВ и да ви даде дара на ПРОШКАТА.
    Петтте стъпки към това са:
    1. Като разпознаеш МАСКАТА, която си сложил
    2. спомни си каква ТРАВМА прикриваш
    3. БЕЗ да се ОСЪЖДАШ и КРИТИКУВАШ
    4. бъди ЩАСТЛИВ, че си я забелязал
    5. и БЛАГОДАРИ на случая или човека, докоснал се до твоята травма, защото той ти помага да се излекуваш.
    И още нещо много важно !!!Можем да лекуваме САМО СВОИТЕ ТРАВМИ!!!. На другите можем да дадем САМО ПРОШКА. Тук съвети, сделки, пример не върщат работа. Всяка душа е дошла в ТОЗИ ЖИВОТ за да научи СВОЯ УРОК. Това, че срещаме хора и изживяваме с тях различни травми, е само поради факта, че в УЧИЛИЩЕ „ЖИВОТ“, всички сме едновременно и ученици и учители.
    Честит празник! За мен Вие сте съвременни БУДИТЕЛИ. Май е дошло време да се събуждаме вече…

  2. Прекрасен коментар на Янка. Травмите от детството идват винаги с маските, които човек си слага. Видовете комплекси един вид. :)
    Прочетете книгата на Лиз Бурбо, ако сте готови да се срещнете със себе си… :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *