Отслабнах, когато започнах да ям

Ако и вие като мен се интересувате от здравословно хранене, вероятно досега сте изпробвали хиляди диети, които не са ви помогнали. Мисля, че няма човек, на когото това нещо да му е толкова познато, колкото на мен. Още от ранните ми ученически години аз постоянно следвам някаква диета или режим.

Минах през много крайности. Изключвах какви ли не продукти от менюто си. Постоянно се чувствах гладна и се лишавах от много храни. И все пак, въпреки факта, че аз постоянно бях на някаква диета, никога не можех да постигна идеалното си тегло. Имаше един период от живота ми, когато бях на 18-19 – тогава отслабнах доста и си мислех, че най-накрая съм постигнала целта.

Не си давах сметка обаче или по-скоро не исках да осъзная, че поддържам това тегло единствено и само с глад. Естествено, този факт ми донесе доста главоболия в бъдеще. Но сега, когато вече няколко години се уча кое е правилното хранене и го прилагам на практика, мога да кажа, че най-после успявам да бъда в най-добрата си форма от доста време насам и то без да гладувам. В тази статия до голяма степен ще се опитам да ви разкажа как открих моята си „съвършена диета”.

С диета не се отслабва

Отслабнах, когато започнах да ямВсеки го повтаря и всеки го знае, обаче всеки прави точно обратното. Хвърляме се в поредната 90 дневна, лунна или динена диета или хващаме някой, много завъртяно звучащ, режим като Intermittent Fasting, НВДВМ и тем подобни. Проблемът е, че всичко, което правим, се основава на глад и лишаване. Едно, че по този начин е неизбежно да стигнем до момента, когато ще прекалим точно с храните, които си забраняваме. Второ, че така е много по-малко вероятно да изгорим мазнините, които са ни излишни. Защо?

Причината е много проста и логична, но доста хора я пренебрегват и предпочитат да следват режим, който им обещава бързи, но краткосрочни резултати, пред това наистина да изградят един пълноценен начин на хранене, който да им помогне да постигнат дългосрочна добра форма.

Въпросът е там, че когато тялото непрекъснато е лишавано и чувства глад, то влиза в т.нар. режим на оцеляване. В това състояние то се опитва да запази всяка форма на енергия, която достига до него. Естествено я складира като мазнини. Колкото повече продължаваме с гладуването, толкова по-лесно тялото ни превръща всяка една хапка в мазнини. Сами разбирате, че това саботира всичките ни опити да свалим килограми.

Можете да започнете дадена диета, да отслабвате известно време, но ще дойде моментът, в който тялото ще стигне едно ниво на килограми и ще си остане там. Това ми е до болка познато. В този момент, можете да решите да започнете още по-стриктен режим и да направите някоя кратка диета от сорта на 7 дни плодове или нещо подобно. Не знам как повечето от нас, включително и аз, често не обръщаме внимание на очевидното и си усложняваме живота. Сами разбирате, че няма как да гладувате вечно. Ще дойде момент, в който тялото ще иска да си вземе своето. И тук нещата не опират до воля и силен характер. Тялото е гладно и ако вие не му давате храна, посредством инстинктите си, то ще ви накара да си я набавите. В този момент обикновено не издържаме диетата си и „му пускаме края”, като изяждаме всичко, което видим в хладилника.

Споменахме, че тялото е в „режим на оцеляване” нали? Тоест всичко, което изядете, ще се превърне в мазнини и отново ще се завъртим в същия омагьосан кръг на гладуване и преяждане.

Може пък да решите да си гладувате нормално, но да вземете да спортувате повече, за да изгорите мазнините. Тук отново много хора забравят, че ако не са дали нужната енергия на тялото си, то ще направи всичко възможно, за да запази мазнините си. Щом му давате по-малко хранителни вещества, то ще се научи да извършва ежедневните си дейности с по-малък разход на енергия. Така с една тренировка ще изгаряте много по-малко мазнини от преди. Даже напротив, тялото ще се стреми да складира, колкото се може повече, заради увеличената физическа активност. Резултатът е, че отново си оставате на същите килограми, както в началото на режима ви. Само че разочарованието от невъзможността да се справите, ви изгаря отвътре.

Друг проблем е това, че когато се лишаваме и сме на диета, ние изчерпваме голяма част от запасите на витамини и минерали в тялото. До какво води това?

Гладът за вредни храни

Отслабнах, когато започнах да ямКогато съм на работа, често отивам да обядвам в стола до офиса. С огромен интерес там наблюдавам засуканите бизнес дами, които винаги си взимат зелена салата и, ако е възможно, зеленчукова супа. Не дай си боже в нея да има някакво по-мазно месо и бягат като ужилени.

Не знам колко време и аз бях от тях. Трябваха ми години, за да осъзная, че целта не е да ядеш възможно най-нискокалоричната храна. Нищо чудно, че почти всеки път, когато заставах до въпросните дами, чувах: „Аз ще ям нещо по-леко, защото съм на диета… Вчера пак прекалих със сладкото, пицата и т.н.”

Откъде обаче идва този велик апетит за вредни храни? Не е трудно да се сетим, че ако през цялото време се стремим да ядем само треви, най-вероятно тялото ни гладува за различни полезни вещества. Това кара мозъка ни, постоянно да изпраща сигнали, че сме гладни. Естествено ние не се замисляме, че тялото жадува за нутриенти, а хващаме най-близката вафла.

Чудите ли се защо ни привличат винаги вредните неща? Как пък веднъж не ни се приядоха риба или яйца, авокадо или маслини? Да, обичаме и тях, но сякаш изгаряме за сладки неща, пици, снаксове и подобни. Гладът е интензивно усещане особено когато е породен от гладуващо тяло. Тоест тяло, което няма достатъчно микро и макро нутриенти в себе си.

В този смисъл, когато задоволяваме своя глад, инстинктите ни подтикват към това, което ще накара сетивата ни да изпитат изключително наситено усещане. С изкуствените си съставки и силно изразени, понякога дори натрапчиви вкусове, вредните храни създават истинска експлозия от допамин (хормонът, който ни носи приятно усещане) и свръхстимулират сетивата ни. Дори може да се каже, че се пристрастяваме към този вкус.

Полезните храни също са ни вкусни. Те обаче нямат тази сила, с която да завладеят вкусовите ни рецептори (или поне когато сме свикнали с вкуса на вредните храни) и естествено първичните ни инстинкти казват да се обърнем към другата храна. Тялото и инстинктите ни са изключително умни и могат да ни подскажат много неща, но ако се оставим само на тях, това може да бъде катастрофално. Не случайно имаме способност да разсъждаваме и да контролираме изборите си.

Как да се справим с този глад за вредни храни?

Отслабнах, когато започнах да ямТялото ни има нужда от определен набор протеини, мазнини и въглехидрати както и витамини и минерали. Когато сме си набавили нужните вещества чрез пълноценно хранене, то спира да изпитва постоянен глад и с течение на времето излиза от този „режим на оцеляване”, за който споменахме по-горе.

Когато всеки ден му даваме пълноценна разнообразна храна в оптимално количество, то се зарежда с нутриенти и енергия. Разбира, че няма нужда да се запасява с допълнителна енергия под формата на мазнини, и така тенденцията да складира мазнини се заменя с тази да гори мазнини. Изяждаме по-малко, защото много по-бързо се чувстваме сити. Излишните натрупани мазнини се превръщат в бреме за тялото, защото то знае, че получава достатъчно енергия и полезни вещества от храната. Така запасите от мазнини постепенно се стопяват и.. Хоп! Двата излишни килограма вече ги няма.

Така го написах, че май прозвуча много лесно. Не се лъжете, за да оптимизирате начина си на хранене и да стигнете до някакви видими резултати, ще трябва доста време. На мен лично ми трябваха около 5 месеца, за да забележа някаква промяна (да не броим 5-те години преди това, в които се научих какво точно да не правя, защото направих всички възможни грешки, свързани с храненето).

Ще трябва да намерите баланс. Ако цял живот сте били на някаква диета и изведнъж започнете да давате всичко на тялото си, повярвайте ми, то няма да се задоволи само с едно. Ще иска още и още. Тук трябва да откриете своя баланс и да му давате от всичко, но нито прекалено много, нито прекалено малко. Бих казала точно достатъчно. Беше ми много трудно, когато започнах отначало. Тялото ми сякаш беше ненаситно. Както казах, нищо не ми беше забранено, дори вредната храна. Знаех, че, ако си забранявам храни и се лишавам, отново ще стигна до онзи порочен кръг на глад и преяждане, от който е толкова трудно да излезеш.

Отначало дори качих няколко килограма, защото вече не си позволявах да гладувам, когато видя, че съм качила малко. Знаех, че това е временно, и наистина се оказа така. Повярвайте ми, няма нищо по хубаво от това, да жертвате 1-2 месеца, в които да тежите с 3 кг повече, но да излекувате веднъж за винаги отношението си към храната.

С течение на времето метаболизмът ми се забърза, спря да ми е тежко след хранене и тези излишни килограми просто изчезнаха. Сега усещам как тялото ми все повече влиза в най-добрата форма, в която някога е било. Още ми е трудно да си представя, че мога да се храня и да отслабвам. Преди ми изглеждаше невъзможно дори това, да мога да се храня всеки ден. Да правилно прочетохте. За мен храненето се случваше от дъжд на вятър, или в прекалено големи количества, или в прекалено малки.

Често хората ме питаха защо пропускам вечеря днес или как мога да издържа цял ден, без да ям нищо. Аз пък се чудех как могат да закусят сутрин и на обяд вече да припадат от глад. Все пак, аз можех да закуся днес и да ям вдругиден. Чудех се на госпожиците, които изяждат половин шоколад и казват, че „умират от преяждане”. Аз можех да изям три, без да ми стане нищо. Толкова ми се искаше просто да бъда нормален човек, който се храни всеки ден, както всички останали.

Иска ми се да пиша още, но нямам намерение да прекарам три дни пред лаптопа си. За хората, които прочетохте дотук – искам да ви кажа, че няма нищо по-хубаво от това, най-накрая да излекуваш пререканията си с храната и теглото. Не се лъжете, това е болест като всяка друга. Разликата е, че за да излекуваме точно тази, всичко зависи от нас. Сега мога да се наслаждавам на храната и живота си докрай. Не се примирявайте – има начин! Има начин да да се чувстваш добре в кожата си, да си хапваш всичко и да бъдеш щастлив! Просто трябват нужните усилия и време.


Отслабнах, когато започнах да ям

Отслабнах, когато започнах да ям

Повече за Теди Георгиева

Теодора Георгиева е автор на блога "Здраве с Теди" и консултант по здравословно хранене. Най-голямата й страст е да вдъхновява другите да обръщат повече внимание на здравето си, да се чувстват щастливи със себе си и комфортно в тялото си. С блога си има за цел да покаже, че здравето и красотата идват на първо място от ума ни и от това, до колко сме в хармония със себе си. От своя личен опит с диети, режими и упражнения осъзнава, че отслабването не трябва да бъде свързано с глад и лишения, а по-скоро да бъде превърнато в забавна и вкусна игра. Теди изучава Международни икономически отношения, интересува се от маркетинг и е страстен почитател на народните танци, книгите и пътуванията. Повече за нея можете да видите във facebook страницата й: https://www.facebook.com/zdravestedi И в блога й: https://zdravestedi.wordpress.com/
2 коментара по “Отслабнах, когато започнах да ям”
  1. Статията звучи много оптимистично, но мисля, че не стига до най-дълбоките причини за наднорменото тегло: боклуците в храните, заседналия начин на живот и стреса. 1.Преди години реших да се храня само с храни, в които няма никакви Е-та и пр. – купих си брашно от мелница /без добавки в него/, купувах само месо от производители, мляко от ферма /от него си правех сирене, подквасвах мляко/, яйца и зеленчуци от бабите на пазара, плодове имам на вилата, тестени и сладки си правех сама и пр. Хранейки се така, свалих 15 кг за година и половина, без да се ограничавам в храненето. Спра ли да се храня така, веднага започва покачване на теглото – така че продължавам по този начин. 2. Забелязах, че когато започнах да ходя много пеша – до работата и обратно – килограмите започват да падат още по-бързо.3. Същото важи и за стреса – намерих си начини да го контролирам /има много идеи в нета/ и вече поддържам едно оптимално за възрастта ми тегло и здраве. А иначе статията на Теди дава една ценна идея – не става с глад, но аз бих добавила, че не става и с ядене на каквото и да е и липса на движение.

  2. Здравейте Теди. Каква вдъхновяваща статия. Поздравления. Чувството ви за хумор и откровеният начин по който разказвате историята си ще мотивира много хора да последват примера ви. Хубаво е, че има хора като вас, които помагат на другите да намерят верният път към един по- здрав и красив начин на живот.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *