Личните граници – как да ги направиш здравословни?

В работата си забелязвам, че голяма част от проблемите, с които хората идват при мен, се коренят в липсата на здрави лични граници. Това определя начина, по който се чувстват във връзката си, на работа, в отношенията с родителите и приятелите. Може би се питате как може дадена тема да е толкова всеобхватна във влиянието си. Всъщност да имаш здравословни лични граници означава да поемаш отговорност за своите действия и емоции и да НЕ носиш отговорност за действията и емоциите на другите. Те са пряко следствие от твоето здравословно самоуважение. За да ви представя темата, ще използвам фрагменти от статията на Марк Менсън.

Границите имат две страни: създават емоционално здраве и се създават от емоционално здрави хора. Те са нещо, върху което можеш да започнеш да работиш още днес с близките до теб хора и да започнеш да забелязваш разлика в самоуважението си, увереността си, липсата на нужда от другите.

  • Струва ли ти се, че хората се възползват от теб и използват емоциите ти за собствените си цели?
  • Струва ли ти се, че постоянно ти се налага да „спасяваш“ близки до теб хора и през цялото време да им решаваш проблемите?
  • Често ли се оказваш въвлечен(а) в безсмислени караници и спорове?
  • Струва ли ти се, че си мнооооого по-отдаден(а) или привлечен(а) към някого, отколкото би трябвало, като се има предвид от колко скоро се познавате?
  • Струва ли ти се, че във връзките ти нещата винаги са или невероятни, или ужасни, без средно положение? Или може би даже преминаваш през период на скъсване/събиране на всеки няколко месеца?
  • Казваш ли на хората колко много мразиш драмата, но пък винаги се оказваш насред поредната такава?
  • Често ли ти се случва да се защитаваш за неща, за които смяташ, че не ти си виновен/виновна?
  • Когато си изгубиш ключовете, някой друг ли е виновен?

Ако си отговорил(а) с „да“ дори само на няколко от тези въпроси, тогава може би си изградил и поддържаш доста лоши граници във връзките си. Ако си отговорил(а) с твърдо „да“ на повечето или на всички от горните въпроси, тогава не само че границите ти са много зле, ами и ти самия/самата постоянно имаш нужда от другите и/или си емоционален вампир.

Какво представляват личните граници?

Личните граници - как да ги направиш здравословни?Здравословни лични граници = поемане на отговорност за собствените си действия и емоции, като НЕ носиш отговорност за действията и емоциите на другите.

Хората със слаби граници обикновено са два типа: такива, които поемат твърде голяма отговорност за емоциите/действията на другите и такива, които очакват другите да носят твърде голяма отговорност за собствените им емоции/действия.

Интересното е, че тези два типа хора често имат връзка един с друг.

Няколко примера за слаби граници:

  • „Не можеш да излизаш с приятелите си без мен. Нали знаеш колко те ревнувам. Трябва да си останеш вкъщи с мен.“
  • „Сори, момчета, не мога да изляза с вас тая вечер, защото приятелката ми яко се вкисва, когато изляза без нея.“
  • „Колегите ми са пълни идиоти и аз всеки път закъснявам за срещите, ‘щото трябва да им обяснявам как да си свършат работата.“
  • „С удоволствие бих приел работата в София, но майка ми никога няма да ми прости, че се местя толкова далече от нея.“
  • „Мога да излизам с теб, ама става ли да не казваш на приятелката ми Катя? Супер много ми завижда, ако аз си имам приятел, пък тя не.“

Във всеки от тези сценарии човекът или поема отговорност за действия/емоции, които не са негови, или изисква от някого другиго да поеме отговорност за собствените му/ѝ действия/емоции.

Хората с високо самоуважение имат силни лични граници. А поддържането на силни лични граници е един от начините да постигнеш самоуважение.

Казано по друг начин, когато зоните на отговорност за собствените ти емоции и действия са неясни, когато не се знае кой за какво носи отговорност, чия е вината и защо правиш това, което правиш – тогава няма как да постигнеш солидна личностна стабилност.

Да речем, че си силно запален по джудото, но винаги обвиняваш треньора си за липсата на напредък и се чувстваш виновен, че ходиш на тренировки, тъй като жена ти се чувства самотна, щом не си близо до нея – тогава ти нямаш контрол върху този аспект на своята личност. Така джудото е нещо, което правиш, а не нещо, което си. То става неистинско, поредният инструмент в играта на получаване на обществено одобрение, а не нещо, което правиш, за да удовлетвориш желанието си да изразяваш себе си. Това се нарича да бъдеш в нужда. Зависимостта ти от външно одобрение ще понижава самоуважението ти и ще прави поведението ти все по-непривлекателно.

Лошите граници и интимните връзки

Всъщност мисля, че проблемът с границите е най-труден за решаване на ниво семейство. Винаги можеш да разкараш онзи задник приятел/приятелка, но не можеш да разкараш родителите си.

Но ако действително имаш проблем с границите в семейството си, тогава е доста вероятно да ги имаш и в романтичните си връзки. А връзките са най-доброто място, от което да започнеш да решаваш този проблем.

Хората нямат граници, защото имат високо равнище на нужда от другите (или на езика на психолозите – взаимозависимост). Хората, които са несигурни или взаимозависими, имат отчайваща нужда от любов и привързаност от страна на околните. За да получат тази любов и привързаност, те жертват своята идентичност и разрушават границите си.
(По ирония, именно липсата на идентичност и на граници ги прави непривлекателни за повечето хора.)

Хората, които винят останалите за собствените си емоции и действия, постъпват така, защото вярват, че ако стоварят отговорността върху околните, тогава те ще получат любовта, която винаги са искали и от която се нуждаят. Ако непрекъснато се представят като жертви, все някога ще дойде някой и ще ги спаси.

Хората, които поемат вината за чуждите емоции и действия пък винаги търсят да спасяват някого. Те вярват, че ако съумеят да „поправят“ партньора си, тогава ще получат любовта и признателността, които винаги са търсили.

Не е изненадващо, че тези два типа хора са силно привлечени един към друг. Техните патологии пасват една на друга перфектно. А и често са израсли в семейство, в което и двамата родители имат същите черти. Затова техният модел за „щастлива“ връзка се основава на нуждата от другите и на слабите граници.

По ирония, нито единият от двамата не успява да удовлетвори нуждите на другия. Всъщност и двамата съумяват единствено да продължават до безкрайност тази нужда от другите и ниското самоуважение, които им пречат да удовлетворят собствените си емоционални нужди. Жертвата създава все нови и нови проблеми за решаване, а спасителят спасява ли, спасява, ала любовта и признателността, от които винаги са се нуждаели, така и не достигат до другия. И в двата случая намеренията им са породени от нуждата от другите и следователно са непривлекателни и саморазрушителни.

Личните граници - как да ги направиш здравословни?Ако спасителят действително искаше да спаси жертвата, щеше да каже: „Виж, ти виниш другите за собствените си проблеми, справяй се с тях сам(а).“ Това би било проява на ИСТИНСКА любов към жертвата.

А жертвата, ако действително обичаше спасителя, щеше да каже: „Виж, проблемът си е мой, няма нужда ти да ми го решаваш.“ Това би било проява на ИСТИНСКА любов към спасителя.

Но нещата обикновено не се случват точно така. Жертвите и спасителите се намират в наркотична емоционална зависимост един от друг. Прилича на пристрастяване, което всеки задоволява у другия, а когато се срещне с емоционално здрави хора, обикновено му/ѝ доскучава или казва, че няма „химия“. И така подминават здрави, уверени личности, поради това, че солидните граници на уверения партньор не възбуждат рехавите емоционални граници на несигурния човек.

За жертвата най-трудното нещо на света е да потърси отговорност от самата себе си за собствените си чувства и собствения си живот, а не от другите. Тя прекарва цялото си съществуване, вярвайки, че ТРЯБВА да обвинява другите, за да може да почувства интимност или любов и затова се ужасява от идеята да спре да живее така.

За спасителя най-трудното нещо на света е да спре да оправя проблемите на другите и да престане да се опитва да ги кара да бъдат щастливи и удовлетворени. Той прекарва целия си живот, чувствайки се оценен и обичан единствено ако е оправил нечий проблем или е бил полезен някому, затова да се отърве от тази нужда също го ужасява.

И двамата трябва да започнат процеса на изграждане на самоуважение. И двамата трябва да изкоренят поведението на нужда от другите и така да станат по-привлекателни.

Понякога трябва да се жертваш за хората, които обичаш

Това е вярно. Ако приятелката/приятелят ти има прекомерната нужда да му/й се обаждаш всеки ден, дори за да поговорите три минути, тогава може би е разумно да правиш малки жертви, за да го/я зарадваш.

Личните граници - как да ги направиш здравословни?Уловката е, че ако се жертваш за някого, за когото те е грижа, то това трябва да бъде, защото ти го искаш, а не защото се чувстваш длъжен/длъжна или защото се опасяваш от последствията, ако не го направиш. Връщаме се отново до момента, че от действията на привързаност и заинтересованост смисъл има единствено тогава, когато те се извършват без очаквания. Затова, ако се обаждаш на приятелката/приятеля си всеки ден, но мразиш да го правиш и чувстваш, че тя застрашава независимостта ти, а ти негодуваш и се ужасяваш от нейния гняв, ако не го направиш, тогава ти имаш проблем с границите. Ако го правиш, защото я обичаш и нямаш нищо против, тогава го прави.

На някои хора може да им е трудно да разберат дали правят нещо поради чувство за дълг или поради доброволна саможертва. Ето как да разбереш. Запитай се: „Ако спра да го правя, как ще се промени връзката?“ Ако се страхуваш от промените, това е лош знак. Ако последствията са неприятни, но мислиш, че би могъл да спреш да вършиш това действие, без да се чувстваш кой знае колко по-различно, тогава това е добър знак.

Причината е, че ако съществува проблем с границите, тогава ти ще се страхуваш от загубата на взаимната отговорност един за друг. Ако няма проблем с границите, т.е. ти го правиш като дар, без да имаш очаквания, тогава нямаш проблем с последствията от неправенето му. Този, който има силни граници, не се страхува от гневни изблици, от спорове или от това да бъде наранен. Този, който има слаби граници, се ужасява от тези неща.

Този, който има силни граници, осъзнава, че не е разумно да очаква двама души да са съгласни на 100% и да удовлетворяват всяка нужда на другия. Този, който има силни граници, осъзнава, че може понякога да наранява чувствата на другите, но в крайна сметка няма как да бъде сигурен какво чувстват другите. Този, който има силни граници, разбира, че здравословната връзка не означава да си контролирате емоциите, а по-скоро и двамата партньори да се подкрепят един-друг по пътя на израстването и себереализацията. 

Личните граници - как да ги направиш здравословни?

Повече за Елена Димитрова-Ангелова

Здравейте, аз съм Елена и все по-често името ми върви с добавката „Мечта за бебе“. Сигурно е нормално, след като имам сайт, фейсбук страница и ежеседмична TV рубрика с това име. Усещам се на пътя и в мисията си в това да подкрепям хората, които имат препятствия по пътя към зачеването и износването на дете. Правя индивидуални консултации и семинари, посветени на „бебешката“ тема, както и такива, свързани със взаимоотношения и личностно развитие. От практиката си знам, че обикновено трите неща вървят заедно. Липсата не бебе може да те обърне с хастара навън и да е началото на пътя към себе си, към човека до теб, към по-добрата ти версия. Вярвам, че е нужно да се грижим за радостта, удоволствието и удовлетворението си и да не отлагаме живота си за „когато бебето дойде“. То е само черешката на тортата и останалите съставки са наша грижа. Магистър – психолог съм, дипломиран в СУ „Св. Климнт Охридски“. Завършила съм сертификационен курс по Хипноза към БАХХ, обучение по Ериксонова Хипноза. Работя по метода Усъвършенствана Енергийна психология. (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложна кинезиология, работата по меридианите и когнитивна терапия, с цел ефективно справяне с психологически проблеми. Имам сертификат за треньор по личностно развитие, дипломи на магистър-културолог, журналист и даже педагог – и не, не съм ги купувала Продължавам с обученията и с психотерапевтичните тренинги, семинари и конференции. Правя всичко това, водена от желанието си да откривам нови светове и да комбинирам знанията си в индивидуален подход към всеки, потърсил професионалната ми подкрепа. Убедена съм е, че когато някой осветява пътя пред теб, е много по-лесно да вървиш по него, a получената на време яснота може да ти спести години на лутане. Всички ние носим мъдростта и знанието в себе си, остава да възстановим достъпа си до тях.
Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *