Красотата и мъдростта на Луиз Хей

Красотата на мъдростта

Топъл ноемврийски ден в Тампа. Луиз току-що е приключила приветствието си към повече от трите хиляди участници на конференцията „Аз мога да го направя“, организирана от „Хей Хаус“. Стоя в дъното на залата и наблюдавам как правостоящите избухват в аплодисменти, когато тя обявява, че е навлязла в деветото си десетилетие и досега то е най-хубавото в целия й живот. Наистина вдъхновяващ момент.

Красотата и мъдростта на Луиз ХейНа път за хотела оглеждам Луиз. Уникално съчетание на простота и елегантност – облечена е в намачкана риза на цветя и плътно прилепнал клин. Тя излъчва енергията на младостта, красотата и мъдростта на зрялата личност.

Когато влиза в хотелската си стая, Луиз веднага отваря вратите на балкона и аз усещам как нежният бриз гали кожата ми, докато се оглеждам за място да седна. Настанявам се във фотьойл с висока облегалка, кръстосвам крака и се наслаждавам на невероятния огромен букет – лилии, лалета, слънчогледи и малиново-червени рози – в центъра на ниска масичка в средата на стаята. – Цветята са подарък от един човек, който имаше нужда от помощта ми миналата седмица – усмихва се тя. – Те ме правят толкова щастлива.

Докато приготвя чай в кухненския бокс, Луиз споделя вълнението си, че е намерила черен кадифен калъф за айпада си – последен писък на технологията, на който тя се наслаждава от сърце. Дори и на 84 години, тя е вечната ученичка! Толкова се възхищавам на нейното любопитство и жажда за знания.

Питам я как е възможно да изглежда и да се чувства толкова добре на тази възраст – каква е тайната й?

  • Ами, според мен това е свързано с любовта към самия себе си, любовта към тялото ти и спокойното приемане на процеса на остаряване. С нищо на този свят не можеш да се справиш добре, без на първо място да обичаш себе си. Когато обичаш себе си, ти се грижиш за тялото си и внимаваш с какво го подхранваш. Също така внимаваш как избираш да мислиш.
  • Значи, ако старателно практикуваме онова, за което вече говорихме в тази книга, на нас ще ни е много по-лесно докато остаряваме?
  • Да. Животът стана много по-лесен за мен, защото се научих как да планирам преживяванията си. Моите позитивни послания вървят пред мен, изглаждат пътя. Аз предварително си набелязвам какво бих искала да ми се случи в бъдеще. Съвсем прост пример: днес трябваше да свърша три покупки в магазините и затова отправих следното утвърждаващо послание: Това е един прекрасен ден и всяко преживяване в него е радостно приключение.

И наистина, във всеки един от трите магазина заварих приятни продавачи, с които разговаряхме приятелски. С една от продавачките се смяхме от сърце за нещо съвсем глупаво. Всяко от тези преживявания беше малко, но все пак приятно приключение. Част от мъдростта на възрастния човек е да намира радост и в най-простите ситуации. Когато живеем живота си пълноценно, за нас и дребните неща в живота са прекрасни и важни.

Отбелязвам, че когато остаряваме и губим приятели и близки, изглежда, започваме повече да ценим връзката си с другите, дори и този вид връзка, за който Луиз говори в дребните ежедневни ситуации.

  • Можем да се изпълним с огорчение и вследствие на някои обстоятелства. Можем да изберем да потънем в скръб, когато загубим любими хора или можем да изберем да протегнем ръка към други хора, които да запълнят празнината.

Колкото повече опознавам Луиз, толкова повече си давам сметка колко е ценно да изградиш навици за поддържане на хубави мисли в по-ранен етап от живота си. Когато тя говори за своя подход към живота, става ясно, че е инвестирала много време и енергия за контролиране на съзнанието си. В резултат на това тази инвестиция й е дала далеч по-позитивно отношение към остаряването. Нейният стремеж да живее целенасочено, с конкретни намерения, й носи големи дивиденти – година след година.

  • Не ме разбирай погрешно – признава Луиз. – Аз се изправям пред същите предизвикателства като повечето хора на моята възраст – бръчки, напълняване, вдървеност на ставите, и, разбира се, младите мъже вече не се заглеждат по мен. Но няма смисъл да се измъчвам за неща, които не мога да променя. Всички ние остаряваме. Аз просто съм взела решението да се грижа за себе си и да се обичам каквото и да става.
  • Храня се добре. Избирам храни, които са добри за тялото ми, храни, които ме подкрепят. Стремя се да ограничавам нещата, които изтощават тялото ми или не ме подкрепят. Освен това се подлагам на акупунктура и кранио-сакрална терапия веднъж месечно за общо укрепване. И правя всичко възможно да избирам мисли, които ме карат да се чувствам добре. Това е големият урок, който ще продължавам да повтарям: Мислите ни или ни карат да се чувстваме добре, или ни карат да се чувстваме зле. Не толкова събитията, а мислите ни за тях.
  • Тоест не става въпрос за бръчката, а за мисълта за бръчката?
  • Точно така. Бръчката просто си е там. И тя е там за всички. Ти не си единственият човек, който има такава бръчка. Глупаво е да се чувстваш нещастен за такова нещо. Ние искаме да се наслаждаваме на всяка фаза от живота колкото може повече.
  • Като говорим за бръчките – вмятам аз, – хайде да поговорим за тялото. Ти каза, че тайната на отличната ти форма на 84 години се дължи на това, че обичаш себе си и тялото си. Но ако си жена със свръхтегло от 25 килограма, която мрази онова дебело същество от огледалото? Как ще гледаш на себе си и ще казваш: „Обичам те“, когато наистина не харесваш онова, което виждаш?
  • Е, именно в това е ключът към всичко, което правим – отговаря Луиз. – Както казах преди, вече не работя само върху един проблем, върху една тема. В началото на кариерата си действително работех по индивидуални проблеми като отслабването например. Но в един момент установих, че ако успея да накарам клиентите си да заобичат себе си, вече няма нужда да работим върху отделни проблеми. Любовта към самия себе си е основният проблем за всички и за всичко. А за мнозина е трудно да приемат или признаят, че нещо може да е толкова просто.

Жената с наднормено тегло, за която говориш, може да си мисли, че проблемът й е в килограмите, но това изобщо не е нейният проблем. Омразата към себе си – това е проблемът. Ако можем да стигнем до дъното на нагласата й или да я убедим да започне да практикува утвърждаващи послания, които ще я подкрепят при изграждането на добри взаимоотношения с тялото, то би поставило началото на процеса на изцеление.

След кратка пауза тя продължава.

– Вярно е, че понякога трябва да пригодиш диетата си, така че да съответства на тази нова практика. В днешно време повечето от нас знаят, че захарта има пристрастяващо действие и не е добра за тялото. Пшеницата и млечните продукти също създават проблеми на мнозина. Ние трябва да приемаме храни, които подхранват и зареждат и тялото, и съзнанието ни. Чудесно е да изричаш правилните утвърждаващи послания, но ако се тъпчеш с кофеин, захар, нездравословни храни, ще ти е много трудно да фокусираш съзнанието си върху каквото и да е било, още по-малко върху позитивни послания. Ако човек е отрасъл с нездравословна храна, може би ще има нужда от помощ, за да се ориентира какво означава здравословната диета. Аз нямах никаква представа за доброто хранене, преди да ми поставят диагнозата „рак“. Тази диагноза ме подкани да разбера от какво има нужда тялото ми. Дори и сега продължавам да следя новостите, свързани със здравето и изцелението.

Красотата и мъдростта на Луиз ХейОпределено оценявам значението на добрите грижи за тялото, докато остаряваме. Подобно на много други хора, и аз съм изчела купища книги, уебсайтове и изследвания в стремежа си да науча колкото е възможно повече за диетите, физическите упражнения и видовете храни и хранителни добавки. Съществуващата информация е като огромен лабиринт и е много лесно да се объркаш. Обществото ни харчи милиарди долари за книги и продукти за съхраняване на младостта, за членски карти в клубове за здравословен начин на живот, за диети в търсене на вярната формула за изграждане на оптимално здраве… Въпреки всичко броят на хората с наднормено тегло непрекъснато расте и като цяло здравето на обществото се влошава.

През последните няколко месеца се бях фокусирала точно върху идеята, за която говори Луиз: преди всичко любовта към мен самата и към моето тяло. Стремях се да позволя на тази любов да ме води в посоката на мъдри избори, които подкрепят емоционалното и физическото ми здраве. От опита си установявам, че това работи. Тъй като съм изградила силна връзка с тялото си, аз по най-естествен начин съм привлечена към правилните храни, видове упражнения, форми на грижа за себе си и дори инструктори по поддържане на добро здраве. Да, сега наистина знам, че всичко започва с любовта.

– Да храниш тялото си добре е изключително важно за грижата за себе си – продължава Луиз, – особено когато остаряваме. Правилната храна ще подкрепя естествените промени, през които всички преминаваме, докато остаряваме. Ако си в менопауза, например, и не храниш тялото си с правилните храни, на организма ти ще му бъде много по-трудно през този период. Ако обаче подбираш да се храниш с подходящи белтъчини u много зеленчуци (ако е възможно органични), докато изричаш утвърждаващи послания като: Това е cnoкoeн и лесен период от живота ми, аз съм приятно изненадана от това колко лесно се адаптира тялото ми към менопаузата или Спя много добре през нощта – ще установиш огромната разлика.

-А какви утвърждаващи послания би предложила за мъжете или жените, които трябва да заобичат тялото си, но не харесват онова, което виждат в огледалото?

– Те биха могли да започнат с послания като:

  • Тялото ми е добър мой приятел;
  • ние живеем в npeкpacнo разбирателство.
  • Аз се вслушвам в посланията на моето тяло и вземам необходимите мерки.
  • Аз изучавам как функционира тялото ми и какви са неговите хранителни нужди за оптимално здраве.
  • Колкото повече обичам тялото си, толкова по-здрав/а се чувствам.

Тези утвърждаващи послания ще ти помогнат да започнеш. А ако наистина искаш да се чувстваш по-дълбоко свързан с мъдростта на тялото си, трябва да си създадеш навика да се гледаш в огледалото всеки ден и да му говориш като на скъп приятел. Изричай:

Здравей, мое тяло, благодаря ти, че си толкова здраво.

  • Днес изглеждаш npeкpacнo.
  • За мен е радост да те обичам, за да постигнеш идеално здраве.
  • Имаш най-красивите очи.
  • Обичам красивите ти форми.
  • Обичам всяка твоя част.
  • Обичам те нежно.

От опит съм се убедила, че като говорите на тялото си по такъв любящ начин, вие заглушавате критичния глас, който ви съди безмилостно. През годините в книгите на Луиз много съм чела за използването на утвърждаващи послания, за да обикнеш тялото си, но когато за първи път я чух да говори за използването им, аз бях трогната от топлината и дълбокото чувство в гласа й. Тя не просто изричаше думите, тя използваше тон и интонация, предназначени за мил, любим приятел.

Когато аз самата започнах да практикувам тези утвърждаващи послания, отношенията ми с моето тяло се промениха радикално. Усещах как духът на думите прониква в сърцето ми. Всеки ден, когато се поглеждах в огледалото и говорех нежно на себе си, усещах как грубите ръбове на строгата, сурова преценка полека лека се изглаждат с всеки изминал ден. Наистина усещах как тялото ми вместо враг, с когото водя война, бавно се превръща в скъп приятел. Успехът се постига, ако това се практикува постоянно.

  • Да, да, да – потвърждава Луиз. – Всичко е в практиката. Избери си утвърждаващи послания, които са ти най-приятни, и започни оттам. Трябва да знаеш, че твоите утвърждаващи послания създават нови условия и ситуации за теб и тези навици ще променят живота ти. Щом сме могли да изградим навика да се самоунижаваме, можем да изградим също и навика да се подкрепяме!
  • Така че отново да повторим простичката истина: най-мощните стъпки са малките, прости стъпки, които започват със собственото ни мислене. И да продължаваме да практикуваме – непрекъснато.

– Точно така. И докато практикуваш, трябва да потърсиш малкото нещо, което ти показва, че принципът действа – доказателство, че съзнанието ти се променя. След това се фокусираш върху този успех, което ще ти даде вдъхновението да продължиш.

Ти самата вече си го правила, Черил. Правила си нещо, което отначало ти е изглеждало глупаво – работата с огледалото, например – но след това си започнала да виждаш резултатите. Ти описа това твое преживяване в последната си книга. А откакто работим заедно, отново виждам, че се случва с теб. Заниманията ти с Пилатес са добър пример.

Луиз е права. По време на една от по-ранните ни срещи тя ме покани да посетя курс по Пилатес и тъй като отдавна ми беше любопитно да видя какво представлява, се съгласих да пробвам. От осем години вдигах тежести, но донякъде бях отегчена от рутината и исках да намеря нещо ново, за да го добавя към упражненията си. Толкова много ми хареса сеанса с Луиз, че когато се върнах вкъщи, аз издирих инструктор и започнах да ходя всяка седмица на курс по Пилатес.

Не след дълго установих, че съм постигнала напредък – открих мускули, които никога не съм знаела, че съществуват, и усещане за вътрешна сила, която ме караше да се чувствам по-стройна и по-жизнена. Това бяха външните признаци и те ми говореха, че заниманията ми дават резултати, но именно успехът, който чувствах отвътре, ме караше да продължавам.

Красотата и мъдростта на Луиз ХейВсеки път, когато инструкторът ме караше да застана пред огледалото, за да мога да наблюдавам фигурата си, аз тихичко повтарях позитивни утвърждаващи послания към тялото си, докато изпълнявах упражненията: Обичам те, мое скъпо тяло, за това че ме подкрепяш; Ти си толкова красиво тяло; Благодаря ти, че днес си толкова гъвкаво и услужливо; Прекрасно е да наблюдавам твоята сила и грация. Не само давах сила и тонус на външните си мускули, аз изграждах важни вътрешни мускули. Ежедневната ми работа с огледалото и фокусирането върху любовта към мен самата ме отведоха до нещо, което беше чудесно и благотворно за тялото ми.

  • Не е ли интересно как системата Пилатес се появи в живота ти? – пита Луиз. – Беше лесно и без усилия. Ти започна да фокусираш вниманието си върху любовта към тялото си и Пилатес просто се появи на хоризонта.
  • Мисля, че душевното ми състояние беше точно такова, – както го описваш – отговарям й аз с усмивка. – То привлича точно това, от което имаме нужда, и този, от който имаме нужда, в точния момент. Сега ходя на Пилатес три пъти седмично с огромно удоволствие!
  • Важното е, че ти с готовност прие да опиташ нещо ново – усмихва се Луиз. – Дори и в началото да ти е било неприятно, исках просто да опиташ. И ако беше казала, че не ти харесва, всичко щеше да е наред. Трябва да изпробваме нови неща, за да разберем кое е добре за тялото ни. Правиш една стъпка, след това правиш още една и след това още една. Когато започна, ти беше ей някъде там, в далечината, а сега си тук. – Тя потупва масата с пръст. – Когато се фокусираш върху малките стъпки, които правиш, вместо върху крайния резултат – и видиш, че това работи – ти се чувстваш добре и продължаваш да привличаш към себе си точно онова, от което имаш нужда, за да отидеш там, където искаш.

Пробваме нещо, виждаме резултатите, установяваме, че перспективата ни се е променила за добро и това ни стимулира да продължаваме. Всъщност няма никакво значение откъде започваш – важното е, че желаеш да започнеш. Виж, много хора ще кажат: „Това са глупости! Това са пълни глупости!“ И нищо не можеш да направиш, ако смяташ, че това са глупости.

Харесва ми посланието на Луиз, че човек трябва бавно, без да бърза да изгради нови навици за любов към самия себе си. Навремето се ядосвах и се чувствах победена, тъй като винаги се съсредоточавах върху постигането на крайния резултат, а не се наслаждавах на самото пътуване към него. Преди години споделих с една приятелка, друга една мъдра възрастна жена, желанието си да развия бизнес с изнасяне на лекции. Опитвах се да развивам бизнеса си от по-малко от една година и бях разочарована от резултата, защото все още не можех да организирам платена лекция. Един ден споделих с нея отчаянието си, че много дълго време ми отнема да стигна там, където искам.

„Ех, вие, днешните деца – поклати глава моята приятелка. – Искате светкавично да постигнете успех. А къде е радостта от овладяването на занаята? Седни и се успокой, момиче. Така пътешествието ще ти бъде много по-интересно.“

Искрено се опитах да се отпусна и да последвам съвета й. Въпреки това, година по-късно аз отново крачех нервно напред-назад из кухнята и се оплаквах на съпруга си колко дълго време ми отнема да изградя консултантската си практика – съвсем нова професия, с която се занимавах от година и половина.

Посланието на Луиз попадаше на добре подготвена почва и аз знаех, че това е важно. Нашата култура ни тласка да се фокусираме върху постигането на бърз краен резултат – да отслабнем с пет килограма за една седмица или да се сдобием с плосък корем за един ден, като приемем правилната хранителна добавка, съдържаща фибри. Стремим се към голям успех, големи промени, големи резултати веднага!

  • Да – съгласява се Луиз. – Големи, големи, големи… и много страдания в процеса на постигането им. А ние искаме да се наслаждаваме на онова, което правим. Вместо да се фокусираме върху изцелението на даден проблем, ние трябва да се фокусираме върху осъществяването на малки, позитивни промени, които ни карат да се чувстваме по-добре в самото придвижване към целта. Това ни помага да се обичаме, да обичаме телата си и прави процеса на промяна по-лесен и по-приятен – малките, позитивни промени.

Моля Луиз да поговорим още по темата за остаряването. Питам се за какво най-много се тревожи, докато остарява.

  • Е, някои хора се притесняват за това, че губят младежкия си вид. Но преди години аз се тревожех да не загубя умствения си капацитет. Може би поради някаква причина в ранното ми детство този страх е бил насаден в съзнанието ми. Отдавна вече го няма, а днес знам достатъчно, за да поддържам ума си в добра форма с хубави мисли и добро хранене. Когато в диетата ти цари пълна бъркотия, ти си просиш неприятностите в процеса на остаряване. Загрижеността ми сега е обърната към здравето ми – да не го загубя. Именно затова добре се грижа за себе си.

Всички ние се изправяме пред различни предизвикателства, когато остаряваме. Когато наближавах петдесетте си години, аз често пъти се вглеждах в огледалото u се чувствах тъжна или разстроена, когато забелязвах новите си бръчки или повяхващата си кожа, но това, което ме тревожеше, беше нещо друго – идеята, че губя енергията си. Винаги съм била жена с огромна енергия, която се гордее, че постига целите си и че успява да свърши хиляди неща както у дома, така и в офиса. Когато установих, че енергията ми намалява, отдадох това на годините и започнах да се притеснявам. Това ли беше началото на края? Ще трябва ли да работя още по-усърдно, да се храня по-добре и да правя физически упражнения, за да поддържам високо ниво на енергията си? Или пък да се предам на реалността, че всички ние намаляваме темпото, когато остаряваме?

Красотата и мъдростта на Луиз ХейПрез последната година представата ми за енергия се промени. Да, трябва да се подкрепям с добра грижа за себе си, но също така трябва да приема подаръка, който ми дава възрастта: самообладанието да намаля темпото, така че да мога да използвам енергията си по по-целенасочен начин. Възрастта и опитът ми разрешават да използвам ценната си енергия за приоритетите, които имат най-голямо значение – грижата за мен самата, взаимоотношенията с най-важните ми хора, времето, което имам нужда, да прекарвам със себе си за духовното ми обновление и всички занимания, които хранят душата ми.

Тази нагласа ми помага по-малко да се притеснявам за злободневните подробности на битието или за тиктакащия часовник. Това е истинският подарък на остаряването. Както и фактът, че вече много повече ме вълнува идеята да съм отворена към посоката на Живота: да реагирам на нещата, които се появяват, вместо непрекъснато да се опитвам да направлявам събитията.

– Най-интересното е, че сега ще имаш по-малко бръчки – казва Луиз и се смее. – Нека да си признаем: хората, които наистина се тревожат от остаряването и се терзаят за външния си вид, стават много напрегнати – и се сдобиват сякаш с повече бръчки. Когато се примирим с остаряването, обръщаме повече внимание на дори най-малките възможности да сме щастливи и да се чувстваме уютно в кожата си.

Ти вече няма да си на 20, 30, 40 или 50 години – ти ще си на годините, които си достигнала. Когато разглеждаш снимките си отпреди десет години, ще си помислиш: Боже, изглеждала съм добре. Но когато си била на тази възраст, със сигурност не си мислела, че изглеждаш достатъчно добре. Ние изглеждаме по-добре отколкото си мислим и сега трябва да го разберем.

  • С времето също така установявам, че съм по-мила и нежна към себе си – вметвам аз. – Струва ми се, че съм и по-приятна на околните.
  • Забелязвам промяната в теб сега, когато работим по тази книга – коментира Луиз. – Онзи ден излизах от среща и когато се опитах да се върна с колата вкъщи по същия път, по който бях дошла, пред мен се изпречи камион. Трябваше да обикалям и да обикалям из улиците. Не знаех къде се намирам. В миналото такава случка би ме подразнила, но сега си казах: „Всичко е наред, всичко е наред. Виж, ти никога не си минавала по този път, а той бил много добър. Продължавай да караш, така или иначе ще стигнеш там, където искаш“. И изведнъж: „0, ето! Върнах се на пътя, който ми трябва“.
  • Винаги ли следиш мислите и действията си, за да правиш корекции? Изглежда поддържаш огромно любопитство към живота?
  • Да, наистина съм много любопитна към живота и това ми е помогнало да остана млада по душа. Любопитството ми е абсолютно живо. Обичам да посещавам курсове, обичам да уча, обичам да се запознавам с нови неща. Също така обичам да изслушвам хората – много съм любопитна към начина, по който говорят на себе си. А колкото повече изслушваме себе си и правим позитивни промени въз основа на онова, което установяваме, толкова по-интересен става животът.

Мисля си, че наистина неутолимото любопитство на Луиз е причината, поради която тя остарява толкова добре. Когато обичаме да учим нови неща, когато се грижим за личното си израстване и го правим с всяко свое действие, ние оставаме ангажирани към живота – целенасочено и смислено. Чувстваме се по-близки със самите себе си, с другите и с големия източник на енергия, наречен Живот. Нещата, изглежда, текат гладко, когато живеем в съзвучие с духовната си същност, онази вечна част от нас, която не е подвластна на времето.

Питам Луиз какво си казва, докато остарява и тя ми се усмихва широко.

– Вярвам, че съм голямо, силно, здраво момиче с много енергия. Толкова съм доволна, че имам тази енергия, че мога да живея живота, който имам, и да се наслаждавам на компанията на прекрасни приятели. Вярвам, че Животът ме обича. Вярвам, че във всеки един момент съм в безопасност. Вярвам, че само хубави преживявания ме чакат по пътя; благославям хората около мен и зная, че Животът ме благославя и осигурява благополучието ми. Зная, че всичко е наред в моя свят.

Също така вярвам, че смехът е по-важен от тревогите за бръчките. Установявам, че все повече се смея. Все по-малко неща ме притесняват. Впрочем аз се чувствам много по-свободна, отколкото като дете. Като че ли съм се върнала към състоянието на невинност и това чувство е божествено. Изградила съм си мироглед, който ми дава възможност да гледам на живота в най-позитивна светлина. Този позитивен, любящ, благодарен, весел мироглед ме привлича към най-прекрасния живот – затова казвам, че това е най-хубавото ми десетилетие досега.

-А какво ще кажеш за духовните си убеждения? Каква роля играят те в живота ти днес?

  • Това е интересен въпрос. Израснах без каквато и да е било религия и вероятно това беше едно от най-добрите неща, които са ми се случили. Не трябваше да се отучвам от нещо. Когато навлязох в метафизичния свят на Църквата „Религиозна наука“, нещата придобиха смисъл – вярата, че всички ние сме израз на Божествения интелект и когато се свържем с този интелект, ние можем да създадем желания резултат. Навремето много често посещавах църквата и с огромна радост попивах ученията й. Но днес моята църква е градината. Излизам и работя сред цветята си – тук намирам спокойствие. Ако чуя, че е дошъл някой прекрасен проповедник или учител и ще говори пред публика, може да ми се прииска да го чуя, но вече съм чула достатъчно. Сега го живея.

***

Време е за мен и Луиз да тръгваме за тържеството, организирано от Дей Хаус“ за екипа, ангажиран с конференцията. Но Луиз има още един съвет към мен за здравето и остаряването.

  • Ние трябва да си изградим и навика, да се докосваме повече. Всички се нуждаем от повече прегръдки. Познавам много хора, на които им е трудно да прекрачат разделителната линия помежду си, но със сигурност можем да даваме повече прегръдки. Прегръщахме се по време на ,Дейрайд“-семинарите и хората винаги се усмихваха повече. Прегръдките ще те поддържат млада и щастлива. – Казвайки това, Луиз се изправя, приближава се и ме прегръща.

Чувствам силата на ръцете й, усмивката в сърцето й и си мисля: Да със сигурност maкa остаряването става много по-лесно.

Из „Направете живота си изключителен“, Луиз Хей, Черил Ричардсън


Красотата и мъдростта на Луиз Хей

Красотата и мъдростта на Луиз Хей

Повече за Стояна Кирова

Стояна е автор и управител на холистичната платформа iamhouse.bg. Маркетинг и PR специалист с богат опит в медиите и рекламата. Има обширни интереси и знания в сферата на холистичния начин на живот, а най-голямата й цел е да прави от всеки ден най-добрия и да вдъхновява всеки, който иска да живее живота на мечтите си - да го направи :)
Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *