Яж, без да гледаш. :)

Току-що изядох една огромна купа череши. И докато им се наслаждавах сладко, сладко, си размишлявах по един въпрос. И всъщност, толкова се вдъхнових от тези череши, че реших да изпиша две-три страници по въпроса. За какво става дума? За това, че често не осъзнаваме какви емоции изпитваме, когато се храним, и това може да превърне и най-здравословната за нас храна във вредна, просто защото ние я зареждаме с отрицателната си енергия и тя ни носи отрицателен ефект.

На първо място най-често изпитваме притеснение

Яж, без да гледаш. :)Притеснение дали не сме хапнали малко повече, дали тази храна всъщност е полезна за нас, дали не трябваше да ядем нещо друго, дали няма някое вещество, което не е съвсем натурално и т.н. Какво всъщност се случва? Не осъзнаваме как, докато  си размишляваме, сме изяли всичко и всъщност дори не сме изпитали особено удоволствие от това просто защото умът ни е на съвсем друго място.

Това именно е една от главните причини за преяждането

Не разбрахте коя ли? Именно тази, че не сме способни цялостно да се насладим на храната. Много често, когато се храним ние въобще не вникваме в това, което правим. Правим го някак механично. Не се замисляме за вкусовете, ароматите, цветовете на храната. Ние не я усещаме. Така сетивата ни стават все по-притъпени и удоволствието от храната не може да ни бъде доставено от няколко хапки, а по-скоро от цяла торта. Не усещаме как изместваме фокуса върху количеството, а не вкусовете, но в крайна сметка осъзнаваме, че колкото и да сме изяли, това не ни е донесло някакво дълготрайно удоволствие и тук идва още една пагубна емоция, която изпитваме по време на хранене.

Чувството на вина.

Знаем как е – вече сме на третото парче торта и се чудим дали да спрем, или да изядем още едно. Просто защото знаем, че ако спрем, ще се появи онова изгарящо чувство на вина. Чувството, че сме изгубили контрола, че сме провалили диетата си, че сме развалили всичко, което сме постигнали с толкова усилия. И знаете ли в какво се превръща това чувство на вина?

В гняв! Гняв, който натрупваме дълбоко в себе си. Гняв към самата храна. Защо?Защото на едно подсъзнателно ниво мислим, че именно тя е причината за нашите проблеми с килограмите. Гняв към самите нас. Защо? Защото не сме успели да предотвратим изяждането на пет парчета торта например. Но знаете ли какво? Храната не е виновна! Нито пък сме виновни ние! Тоест през цялото време се гневим на грешните причини, на нещо, което не съществува в действителност. Основната причина е неразбирането за това, какво всъщност се случва, не осъзнаването как с лошите си емоции ние вредим и на храненето си.

Яж, без да гледаш. :)Какво може да ни направи едно парче торта (само да отбележа, не четири-пет парчета)? Абсолютно нищо! Но сложете онзи коктейл от емоции като разочарование, вина, съжаление, които на едно по-дълбоко ниво се превръщат в чист гняв към самите нас – тези емоции могат да ни погубят. Те превръщат нещо, само по себе си красиво – удоволствието от храната, в нещо, което ни носи болка. Сами убиваме красотата на целия процес на хранене.

И знаете ли какво се случи миналата седмица, когато отново много сладко си хапвах череши, този път с тате (да, имаме много череши вкъщи)? Тъкмо да изям една прекрасна, голяма, сочна череша и видях върху нея спокойно да се разхожда едно червейче. Хвърлих черешата и възмутено заявих, че няма да ям повече! А тате с най-спокойния възможен тон просто отговори: „Какво толкова?! Яж, без да гледаш. Иначе няма да изядеш нито една череша.:)”

Това ще ви посъветвам и аз. Когато ядете, насладете се докрай на храната! Спрете да гледате и да търсите начини, по които тя може да ви навреди. Просто се радвайте! :)

Яж, без да гледаш. :)

Повече за Теди Георгиева

Теодора Георгиева е автор на блога "Здраве с Теди" и консултант по здравословно хранене. Най-голямата й страст е да вдъхновява другите да обръщат повече внимание на здравето си, да се чувстват щастливи със себе си и комфортно в тялото си. С блога си има за цел да покаже, че здравето и красотата идват на първо място от ума ни и от това, до колко сме в хармония със себе си. От своя личен опит с диети, режими и упражнения осъзнава, че отслабването не трябва да бъде свързано с глад и лишения, а по-скоро да бъде превърнато в забавна и вкусна игра. Теди изучава Международни икономически отношения, интересува се от маркетинг и е страстен почитател на народните танци, книгите и пътуванията. Повече за нея можете да видите във facebook страницата й: https://www.facebook.com/zdravestedi И в блога й: https://zdravestedi.wordpress.com/
Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *