Здравей! Казвам се Бени, живея в София и мисията ми е да направя колкото се може повече българи по-здрави! В следващите няколко реда ще разкажа моята история на кратко и какво ме накара да направя огромна положителна промяна :)

В средата на Януари 2013 бях достигнала отново точката, в която съм се озовавала десетки пъти. След поредната диета и опити да изглеждам добре, да се чувствам добре и да се храня малко по-здравословно, аз отново се бях пуснала по течението, хапвайки по много от всичко и особено по много от сладките, тестото и шоколадите. Като добавим и това, че тъкмо бяха минали новогодишните празници – картинката е пълна.

И както при всяка друга диета, която съм правила – повечето определено не здравословни и с доста неприятни последици за тялото ми, йо-йо ефектът си беше казал думата и пак бях една стъпка назад от там, от където бях тръгнала. Чувствах се зле не само физически, но и психически. И килограмите си се трупаха неусетно…

През деня бях предимно уморена, уморена бях и сутрин, когато се събуждам, което беше доста странно за мен – как човек се буди уморен при положение, че е спал цяла нощ?, уморена бях и вечер. Ако можех да си лягам в 6 часа следобед щеше да е най-добре.

Другото ужасно нещо бяха главоболията. Имах главоболие горе долу всеки ден, особено привечер – страшно силна болка в слепоочията, която без аналгин или друго обезболяващо не се махаше. Бях започнала да се притеснявам, че нещо не ми е наред в главата.

Продължавам нататък с прекрасното ми физическо състояние – въпреки, че спортувах, нямах особени резултати. Бях доста тромава, с липса на енергия и издръжливост. Много бързо се изморявах и трудно се възстановявах след това. Обикновено след някакво физическо натоварване главоболието идваше с пълна сила.

Тежестта в стомаха придружена от силно къркорене, киселини и трудно ходене до тоалетна, си бяха нещо съвсем стандартно. Кожата ми беше доста мазна и доста често лицето ми си беше покрито със зачервени пъпки – пълна идилия!

Накратко изобщо не се чувствах добре в тялото си, което ми се отразяваше и психически – честа смяна в настроението, изпадане в леки депресивни състояния и чувство, че някой винаги ми е виновен за нещо.

И моят грандиозен план за това как да се почувствам по-добре беше да си хапвам нещо сладичко. Само мисълта, че има нещо сладко в шкафа не ми даваше мира – може да се каже, че живеех в шкафа със сладките изкушения. Но това определено не беше решение. Моментно се чувствах добре, но след кратко осъзнавах, че съм по-зле и така си стана един омагьосан кръг.

Докато не дойде светлината в тунела и то на шега. След опустошаване на всичко сладко, подарено и останало от празниците, споделих със сестра ми в какво захарно чудовище съм се превърнала (даже като се замисля, май приятелят ми ме наричаше захарно чудовище :P). На нея и хрумна идея да се обзаложим, че няма да ядем нищо със захар и тесто един месец. И аз се съгласих, в момента съм адски благодарна за това хрумване и съм много горда със себе си, че съм приела този облог, защото той промени живота ми.

След като бях приела облога, започнах да ровя в интернет за материали, които да ме мотивират и този месец да мине безболезнено и после отново да се завърна към щастието в живота ми – шоколада. Попаднах на един филм за здравословно хранене – Гладен за промяна. В него се обясняваше какво всъщност ядем, какво е храната за тялото ни и как ни кара да се чувстваме. Обясняваше се, че храната трябва да е лекарство за тялото, а не уред за самоубийство. И в това филмче за първи път се сблъсках с идеята за Джусинг-а.

Стори ми се много идейно и правилно – приемане на течна храна за изчистване на организма от всички мърсотии, токсини и затлачени в червата неща, за които дори не искам да знам. Както и Джусинг-а като начин на живот – вмъкването на прясно изцедени зеленчуци и плодове в дневното меню – за закуска, обед или вечеря. Как с джусинг-а мога да изям куп полезни неща, като изпия само един сок и то в количество, което не съм яла и за месец.

Порових се още малко в интернет и за два дни се бях сдобила с необходимите уреди, хладилникът беше пълен до горе с плодове и зеленчуци и бях готова да се впусна в това интересно и непознато приключение. Като се замисля преди доста рядко купувах зеленчуци, дори и плодове. И обикновено ги изхвърлях, защото се разваляха забутани някъде в хладилника.

Направих една програма с продължителност 7 дни – само 7 дни на сокове, промениха изцяло живота ми, виждането ми за храната, отношението ми към тялото ми и към мен самата.

Резултатите бяха невероятни – свалих килограми, чувствах се пълна с енергия. През цялото време се чувствах много добре, не е имало момент на гладуване и колебание в това, което правя. Соковете бяха изключително вкусни и засищащи, а и самата мисъл, че постоянно давам на тялото си полезна храна и че резултатите бяха налице мигновено ме мотивираха още повече. Три дни ми бяха необходими, за да кажа сбогом на главоболията, умората, проблемите със стомаха. Кожата ми започна да сияе. Вече не се чувствах тромава и тъжна – а напротив, чувствах се много леко и прекрасно в тялото си. Бях горда и все още съм, със себе си!

Разбрах, че не е нужно да спазвам безумни диети, които само ми вредят. Концепцията ми за храненето се промени тотално, разбрах, че мога да ям всичко, което си поискам, няма нищо забранено, но аз съм тази, която решава какво да постави в устата си, аз съм тази, която решава дали да бъде здрава или не и никои не ми е виновен за това как се чувствам и изглеждам.

Най-искрено мога да заявя, че Джусингът промени животът ми – и не само моят. Хората около мен забелязаха промяната, започнаха да се интересуват и една част от тях промениха навиците си и започнаха един по-здравословен живот, в който здравото тялото и здравето като цяло са на първо място! :)

Силна вярвам, че всеки може да направи положителна промяна, независимо от годините и състоянието, в което се намира! Никога не е късно да си дадем шанс и да опитаме нещо ново и различно, да спрем да се оправдаваме и да излизаме с номера, че сме много стари, нямаме време, това не е за нас, това се получава само при другите и тн.

Аз съм доказателство за това. Не се бях занимавала със спорт от много години. Като малка винаги съм тичала и играла навън, но като станах на около 12 години това се промени. Като бях на 18-19 ходех 2 пъти седмично на латино танци, но и това спрях. Опитвала съм различни спортове – отивала съм един-два пъти и съм се отказвала. На 27 годишна възраст се сблъсках с реалността в колко лошо физическо състояние се намирам.

Разбрах, че не мога да направя една обиколка на стадиона без пулсът ми да удари небето, разбрах, че детският ми спомен как се вися и придвижвам по лостовете и катерушките е нещо невъзможно за мен в момента, разбрах, че не мога да кача повече от два етажа без да се задъхам, разбрах, че болките в кръста ми са следствие на това, че нямам никакви мускули, разбрах, че само на 27 години съм в ужасно физическо състояние и че всяка година ми става все по-трудно да регулирам теглото си и килограмите си се трупат неусетно!

Но всичко това се промени и продължава да се променя! Започнах с малки крачки, но постоянни и стигнах до момент, в който крача смело и уверено и се радвам, че с всеки изминал ден се чувствам все по-добре, все по-силна и все по-здрава! Знам, че има да работя още много и това ме радва! Гордея се със себе си и с резултатите, които постигам с всеки изминал ден! Гордея се, че намерих силата и желанието да направя промяна! Вярвам, че ти също можеш да направиш първата крачка и да постигнеш всичко, което в момента ти се струва невъзможно!

Нека вървим заедно по пътят на здравето! :)

Бени

ОЩЕ ЗА ПРОЕКТА ПРОЧЕТИ ТУК

74 коментара по “Моята История”
  1. Бени,искрено благодаря за това че те има и правиш всичко това за нас. Твоите напътствия ме карат да мисля че все още има добри хора, вярващи в една уникално-добра идея. Още веднъж огромно благодаря!

  2. Здравей,Бени! Наистина,мотивацията е много важно нещо. В компания и с подкрепа,макар и виртуална е доста по-добре. Аз нямам,кой знае какви проблеми с килограмите,но винаги има какво още да се желае.Следя всичко,използвам доста от предложените рецепти и съвети.Споделям напълно този начин на живот,и наистина, не трябва да забравяме,че това е начин на живот, и ако понякога си позволим нещо,което ни изкушава/ защото поне на мен се случва/ после трябва да не се чувстваме виновни,а отново да продължим по правилния начин,който сами сме избрали.Не е много трудно,само в началото,но после е чудесно/поне за мен/Аз имам 4-5 килограма,които съм качила в следствие на Мено паузата , и това лято ще се боря усърдно с тях,и вярвам ще успея. Пожелавам успех на теб, в прекрасното начинание,на всички мили и упорити дами,които искат да се чувстват чудесно,и да са здрави. Бъдете упорити мили момичета,няма невъзможни неща, а тук имате толкова много и компетентна подкрепа.

  3. Ванга няма такива рецепти и с името и правите подвеждаща реклама. Ще искам доказателства в съда кога ви ги е дала тези рецепти за чайове. Като нейна племеница, дълги години записвах чутото от нея за лечение на различни болести, отнасящи се до конкретни хора, които търсеха помощта и. През 1993 г. издадох събраното, гарантирано автентично, в книгата ми „Ванга-съвети за живот и здраве“ на изд. АБГ, Това е единствената достоверна книга за билколечението на Ванга и мога да докажа всеки ред. От нея, без да ми се иска разрешение,всеки граби каквото му скимне, и добавя какви ли не „рецепти“ приписвани на Ванга, и всичко това в името на далаверата и да върви алъш-вериша, без капчица срам и притеснение, че лъжете хората! Махнете веднага името на Ванга!
    Красимира Стоянова- нейна племеница и автор на книги за нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *