7 години диети в една статия

Седем години. Точно толкова ми трябваха, за да се науча как да се храня правилно. Нещо, което е поначало вродено като инстинкт у всеки от нас, но често в стремежа си, да изглеждаме по-добре, изопачаваме дори най-простичките неща. Впускаме се в модерни диети, следваме строги режими, изключваме куп храни от менюто си само за да разберем, че сме се отдалечили още повече от хубавата фигура и доброто здраве.

Началото



7 години диети в една статияВсичко при мен започна доста по-отдавна. Бях на 10-12 години, когато реших да направя първата си “диета”. Тогава бях леко пълничко момиченце и просто исках да изглеждам добре като останалите ми съученици.

Изключих някои вредни храни. Замених ги с повече плодове, зеленчуци, риба и започнах да правя упражнения. Просто подобрих малко начина си на живот и не след дълго имаше резултат. Всички в училище ме питаха дали спортувам нещо и ми казваха, че изглеждам добре.

Помислих си: „Еха, това ли било!? Толкова е лесно.” И наистина беше. Жалко, че не знаех какво ме очаква в следващите няколко години. Странно е как в стремежа си да постигнем още и още, понякога разваляме дори най-прекрасните неща. Можех да продължа да се храня както тогава, да си спортувам и да се чувствам добре. Аз обаче исках повече.

Когато станах на 15, отидох в ново училище. Запознавах се с нови хора. Завързвах нови приятелства. Исках всички да ме харесват и да бъда център на внимание. Виждах как приятелките ми започват да излизат с момчета и исках аз също да бъда желана и харесвана. Сега се замислям, че това е било съвсем безсмислено, а и невъзможно. Дори и цялото училище да е впечатлено от мен, аз никога нямаше да забележа, защото бях прекалено заета да си мисля как да изглеждам по-добре. Приятелките ми се забавляваха и се радваха на живота си, а аз.. спазвах диети.

Това е много крехка възраст, в която децата започват да изграждат самочувствието си. Аз не го правех по правилния начин. Понякога си мисля, че причината е била средата около мен. Но в крайна сметка осъзнавам, че в началото на всичко стои погрешният ми начин на мислене. Толкова ми се иска повече млади момичета да разберат, че успехът не се корени в това, да впечатляват околните и да бъдат по-красиви от всички.

Аз обаче исках да бъда и продължих с диетите. Исках да изглеждам по-добре и по-добре. Мислех си, естествено, че това означава по-слаба и по-слаба. Отначало всичко си вървеше добре. Просто започнах да тренирам повече и да се храня още по-здравословно, каквото и да значи това. Не след дълго обаче започнах да включвам към “режима” си и цели дни, в които не се храня. Те се превърнаха в седмици. Накрая се получи така, че се хранех само събота и неделя, а през другото време хапвах разни плодове (понякога). Обикновено ябълки, което вероятно е причината сега да не са ми любими. 7 години диети в една статия

Това продължи половин година и всъщност беше доста лесно да се скрие. Докато в един момент родителите ми не започнаха да се притесняват, че много съм отслабнала. Какво ли пък можеха да направят? Аз самата не исках да променям начина си на хранене.

Не след дълго започнаха да ми се случват разни неща в здравословен план, което ме накара да осъзная, че това, което правя, не е нормално и трябва да го променя. Тогава започна истинското търсене. Не знаех какво, как и кога да ям.

Още диети…

7 години диети в една статияЗапочнах да се храня и най-големият ми страх се сбъдна – качих няколко килограма. Тогава реших да тренирам повече. Ходех на фитнес абсолютно всеки ден и никога не стоях там по-малко от час и половина. Понякога оставах и повече от 2 часа. Това изтощи тялото ми толкова много, че доста време занапред нямах енергия и желание да тренирам. Компенсирах го с глад. Гладът пък водеше до преяждане. И така се въртях в един омагьосан кръг, от който си мислех, че никога няма да изляза.

По-важното обаче беше, че заедно с тези промени в начина ми на хранене се променяше и начинът ми на мислене. Бях убедена, че ще стигна до момента, в който най-накрая ще мога да се храня нормално, няма да има нужда да гладувам и ще се радвам на спорта. Знаех, че ще дойде времето, когато най-накрая ще бъда във форма и ще се наслаждавам на това. И много ми се иска да споделя всичко, което научих, с други млади момичета.

Най-трудното по пътя е да преодолееш този омагьосан кръг на гладуване и преяждане. Правех грешката да изключвам различни продукти от менюто си. Не ме разбирайте погрешно, няма нищо лошо в това да си вегетарианец например. Доста дълго време и аз бях. Бях и веган. Но не е хубаво да правиш такива експерименти, когато се опитваш да излекуваш храненето си. Често тези режими си имат специфики, с които, ако не сме запознати, няма да успеем да си набавяме всички необходими на организма вещества.

Именно това, че не даваме нужното разнообразие от вещества и нутриенти на тялото, ни кара да изпитваме непрекъснат глад. Много хора си мислят, че да не преяждаш е просто въпрос на воля и силен характер, но има други, много по-дълбоки процеси, които ни влияят на хормонално ниво. Хората, които се хранят нормално, нямат проблеми с преяждането. Те не влагат воля или сила – при тях просто липсва онова неистово желание за храна. И то най-често вредна (В предишната си статия Отслабнах, когато започнах да ям обясних, защо точно тя ни привлича).

Откъде се появява това желание? Когато сме лишавали организма си дълго време от различни групи храни, в него се създава дефицит на макро и микро нутриенти – тоест протеини, мазнини и въглехидрати и различни витамини и минерали. Тялото ни гладува точно за тях и на физическо ниво това се изразява в непрекъснат глад и постоянно желание да се консумира нещо.

Спокойно! Сега знаете, че ако постоянно ви се яде сладко, това не значи че нещо ви е сбъркано. Просто не давате необходимото разнообразие от хранителни вещества на тялото си. Това дисбалансира хормоните ни, а те влияят както на теглото, така и на кожата (поне при мен това беше доста голям проблем).

Много жени отиват на лекар, за да им изпишат лекарства, които да върнат хормоните в нормално положение. В това няма нищо лошо и дори понякога е наложително. Но много често, когато балансираме храненето си, хормоните също си идват на място. Когато това стане, спираме да изпитваме неистов глад за храна и то по всяко време на деня.

За пръв път в живота ми се случва да не съм яла почти нищо сладко около два месеца и наистина да нямам нужда от него. Това е коренно различно от предните пъти, в които обикновено си го забранявах. Понякога съм стигала до 3 месеца без сладко и захар, но единственото, което съм мислила през това време, е било какъв сладолед да си купя, когато свърши режимът.

Сега е различно. Сега не влагам воля и усилия да си забранявам нещо. Сега търся баланс в храненето си. Давам на тялото си от всичко и в нормални количества. Вече не си позволявам да гладувам. А когато започнах да се храня нормално, изчезна и желанието ми да прекалявам с храната. Явно тялото ми просто е искало да си набави нужните вещества.

Баланс

7 години диети в една статияВключвам различни храни в менюто си. Постепенно започнах да ям месо, въпреки че за доста дълъг период то не беше част от храненето ми. Дори млечни продукти, които дълго време отбягвах, както и повече полезни мазнини. Отначало ми беше трудно. Тялото ми искаше от всичко и по много. Знаех, че ако си забранявам нещо, отново ще се върна в същия онзи порочен кръг, от който няма измъкване. Дори си позволявах да ям шоколад, бисквити и бонбони.

Очевидно това желание за храна е временно и когато организмът усети, че всеки ден ти му даваш необходимото, той спира да търси още и още. Да, отначало качих няколко килограма, но това беше за малко. Тялото ми просто е имало нужда от време, за да се балансира и да превключи от режим на складиране на мазнини към такъв на горене на мазнини. Хормоните ни оказват много голямо значение дали това ще се случи. (Повече писах в последната си статия.) В момента се чувствам по-добре в тялото си, от когато и да било. Храня се всеки ден, чувствам се лека и свежа, имам супер много енергия да спортувам и свободно пространство в ума си, за да мисля, за по-важни от храненето неща.

Естествено не се получи изведнъж. Трябваше да вложа доста усилия и воля отначало. От една страна, за да не прекалявам с храната, когато знам, че всичко ми е позволено, от друга – да не си позволявам да гладувам, когато видя, че съм качила малко. Много е важно човек да открие колко е неговото “достатъчно”. Да остане в тази съвършена точка на баланс, където не яде нито малко, нито много. Ако се задържите достатъчно дълго в тази точка, тя става ваш начин на живот и всичко в тялото ви си идва на мястото.

Не казвам, че съм открила съвършената диета. По-скоро се уча как да не бъда на диета и едновременно с това да бъда в добра форма, да съм енергична здрава и красива. Няма нищо по-хубаво от това да се учиш и усъвършенстваш, когато знаеш, че си на прав път. А силно се надявам по пътя да помогна и на други момичета като мен.


7 години диети в една статия

7 години диети в една статия

Повече за Теди Георгиева

Теодора Георгиева е автор на блога "Здраве с Теди" и консултант по здравословно хранене. Най-голямата й страст е да вдъхновява другите да обръщат повече внимание на здравето си, да се чувстват щастливи със себе си и комфортно в тялото си. С блога си има за цел да покаже, че здравето и красотата идват на първо място от ума ни и от това, до колко сме в хармония със себе си. От своя личен опит с диети, режими и упражнения осъзнава, че отслабването не трябва да бъде свързано с глад и лишения, а по-скоро да бъде превърнато в забавна и вкусна игра. Теди изучава Международни икономически отношения, интересува се от маркетинг и е страстен почитател на народните танци, книгите и пътуванията. Повече за нея можете да видите във facebook страницата й: https://www.facebook.com/zdravestedi И в блога й: https://zdravestedi.wordpress.com/
Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *